През октомври участвах в ESC доброволческия проект Rooted, който се проведе в Cob, Несонас, Гърция. Проектът събра млади хора от различни държави около идеята за регенерация, грижа за общите пространства и устойчив начин на живот. Макар да имах предварителна представа какво предстои, истинското преживяване започна още в момента на пристигането.
Влизането в Cob беше като преминаване през тиха граница. Отвън светът изглеждаше познат, но щом се озовахме вътре, всичко се промени. Настъпи тишина – не празна, а жива. Навсякъде имаше растителност, малки естествени постройки и алеи, които се сливаха с околната среда. Пространството напомняше джунгла, но подредена по свой собствен, органичен начин. Беше малко като лабиринт – не за губене, а за забавяне.
Въздухът беше различен. Нямаше хора, никой не ни посрещна, което ни даде възможност просто да обиколим и да усетим мястото сами. Сякаш времето течеше с друг по-бавен ритъм, озовахме се извън реалността или в една друга по-истинска реалност. Постепенно хората се появиха, запознахме се и контекстът започна да се подрежда.
По време на двете ни седмици там работихме по два основни доброволчески проекта, всеки със своите специфики и характер. Първият беше реновирането на обществена сграда в село Калохори. Работихме със стандартни строителни техники и материали – обновихме фасадите, прозорците и металните решетки. Това беше първият ни съвместен проект и имаше силно сближаващ ефект. Работата вървеше леко, без усещане за прекомерна тежест, но умората постепенно се натрупваше. Тя не се проявяваше като напрежение, а по-скоро задаваше дневен ритъм – усилие, последвано от по-пълноценна и осъзната почивка.
Ключов момент в този проект беше стенописът на една от стените на сградата. Имах възможност да участвам активно в създаването на дизайна, като взех предвид средата, хората от селото и нашата група. Обсъдихме идеи заедно, но разполагахме с ограничено време и започнахме работа без дълго премисляне. Няколко човека рисувахме паралелно и успяхме да завършим навреме. За мен това беше важен момент – да усетя, че мога да допринеса със своите умения и че изкуството може да бъде естествена част от общественото пространство.
Вторият проект беше създаването на Miyawaki pocket forest в Несонас – миниатюрна гора. Имаше ясно съзнание, че това, което създаваме, е насочено не само към настоящия момент, а към бъдещето – към общността, хората, които ще минават оттам, и самата среда. Това беше начин да се върне нещо живо на земята – възможност за възстановяване, за сянка, за дом на различни организми и за по-добър микроклимат.
Процесът беше вдъхновяващ – да разпределяш растенията, да мислиш за връзките между видовете и да си представяш как мястото ще се развива с времето и какъв потенциал крие всяко растение. За мен това беше едновременно логичен и дълбоко творчески акт. Работата обаче беше физически предизвикателна, особено в началния етап – копаенето на траншеи за напоителната система и подготовката на терена изискваха сериозно усилие. Усетих ясно собствените си физически граници и на моменти това беше обезкуражаващо. Въпреки това, начинът, по който работехме заедно – целият екип и допълнителните доброволци – създаваше усещане за подкрепа и обща цел. Това ми помогна да остана в процеса и да дам най-доброто, на което съм способна в този момент. Остана и силното желание някой ден да се върна и да видя как животът в тази малка гора е пуснал корени и е започнал да променя средата около себе си.
Извън конкретните доброволчески проекти, преживяването в общността на Cob беше също толкова значимо. Хората зад тази идея – голямо, отдадено семейство – живеят с ясна вяра в този начин на живот, дори когато той изисква усилия и компромиси. Богатата храна, отглеждана на място, беше неразделна част от ежедневието ни и имаше особено значение в контекста на физическата работа. Сънят, тишината вечер и простотата на ежедневието създаваха усещане за заземяване и грижа, които рядко си позволявам по този така дълбок и истински начин в градската динамика.
Двете седмици, прекарани в Cob като част от проекта Rooted, бяха силна отправна точка за мен. Те ми напомниха, че устойчивостта не е абстрактна концепция, а поредица от малки, последователни действия – работа със земята, споделена храна, общ ритъм. Понякога тези неща изглеждат прости, но именно в тях се крие възможността за по-смислен и осъзнат начин на живот. Това преживяване ми показа, че да бъдеш „rooted“ не означава да спреш, а да намериш стабилна опора, от която да продължиш напред.
