Следвайки импулса на едно вдъхновяващо преживяване в общността на Коб през юни месец, без да му мисля много се записах на подобно обучение през първата половина на октомври в малкото градче с „голямо“ име – Мегалополи, в централната част на полуостров Пелопонес. Потеглихме трима непознати, които бързо се превърнахме в сплотен и добре сработен екип. Пътувахме с малкия верен Голф все на юг през редица приключения, за да достигнем до вилата на Александър – млад мъж на 41 години, който заедно със своята партньорка в живота Пам, развива една прекрасна млада и мултикултурна общност в населено място с около 4000 жители, с предимно застаряващо население, което в близкото минало е било заето във въглищната и енергодобивната индустрия. В това отношение мисията на Александър е много съществена, защото целта му е да приобщи много от местните хора и да ги вдъхнови, да ги обедини и да им даде мотивация да останат и да се развиват в този район на страната му.
Още на първия ден се стъписах, като разбрах колко много общи неща имаме с Александър и това сравнение между прилики и разлики между нас не остави ума ми спокоен до края на пътуването и дълго след това. Подобно на моята собствена история, след дълъг престой в чужбина, през 2014г. Александър се завръща в родната си страна и се преселва в къщата останала от неговия дядо и прадядо, изоставена от дълги години на милостта на природата и без никаква поддръжка. В голяма степен успях да си представя енергията, усилията, парите, времето и труда, които е хвърлил във възстановяването на този имот, за да изглежда по начина, по който го видяхме ние, и наистина да може да се нарече „дом“, защото на мен ми се наложи да извървя същия път през последните 11 години. По сходен начин сме разчитали много на приятели, познати, роднини, комшии и съмишленици, за да преобразим наследството си и да му придадем нов смисъл, съчетавайки родовия ни завет от 20-ти век с нуждите и възможностите на съвременния живот. За разлика от Александър обаче, моята задача е била относително по-проста заради строителното ми образование, по-малкия мащаб на собствеността и относителната близост на големия град. За сметка на това той е разчитал много на съмишленици и е успял с времето да обедини и други млади хора от Холандия, Великобритания, Италия, Испания, Колумбия, които да почувстват мястото като свой дом и да инвестират от своя живот в общата кауза „CrossRoads“ в Мегалополи.
Обучението обхващаше вече познати теми като строителство с естествени материали, но също и интересните за мен пермакултурни техники и ненасилствена комуникация. Беше невъзможно да не правя паралели и с другата общност, в която бяхме през юни – и като среда на живот и обитаване, и като подход към обучението и курсистите. За мое учудване се оказа, че това е първото им обучение с толкова много курсисти за разлика от Коб, където подобни обучения се случваха постоянно. Обученията бяха фасилитирани от невероятната Тина (Константина или още – Компостина), която беше живяла дълги години в Австралия и имаше много опит с подобни мероприятия. Почти всеки ден започваше с „кръг на споделяне“, където всеки имаше възможност да сподели свои притеснения, предложения, идеи и други мисли, така че да бъде наистина чут. Обратната връзка се насърчваше постоянно, както и поемането на лична отговорност за предложенията, които правехме, с подкрепата на останалите. Плановете редовно се сменяха в движение според обстоятелствата или настройката на участниците, което понякога водеше до обърквания. Често пъти ни се струваше, че този „социократичен“ принцип на функциониране и провеждане на курса е доста муден и не води до бързи и ефективни резултати, но в крайна сметка времето, което си дадохме да бъдат изслушани всички участници и те самите да участват в организацията на ежедневните дейности, ни позволи да се почувстваме наистина като един екип. Трудно е да се каже къде точно е златната среда.
CrossRoads се намира в урбанизирана среда. Общността разполага с два имота – един наследствен с голяма къща и допълнителни спомагателни масивни постройки на около 4 дка, както и втори празен имот около 1.5 дка в съседство през улицата. Целта на нашата група беше да помогне с планирането на ползването, постройките и озеленяването върху наскоро придобития втори парцел, да построи централно разположената върху имота лятна кухня и да засади десетки дървета като част от бъдещите горски градини. Липсата на цялостна концепция за това как би се използвала земята, неясната северозападна граница на имота, неяснотите за размера на бъдещите постройки, необходимата инфраструктура и комуникацията, водеха до големи обърквания сред участниците, но в крайна сметка след дълъг итеративен процес достигнахме до някои приемливи заключения и започнахме със строителството на лятната кухня, за която бяха предвидени общо 5 дни на терен във фиксиран промеждутък от време. Това време се оказа недостатъчно за амбициозната задача, която си бяхме поставили, като в допълнение метеорологичните условия не бяха оптимални и се наложи на моменти да работим в дъждовно и студено време. За щастие успяхме да постигнем едно приемливо ниво на завършеност с непромокаем покрив. Успяхме да засадим и голяма част от дърветата, както и да дадем своя принос към общото планиране.
В края на престоя беше организиран ден на отворените врати, за който бяха подготвени арт инсталации и импровизирана амфитеатрална сцена. На този ден бяха поканени да споделят опита си много хора, които се опитваха да започнат или вече бяха започнали свои собствени проекти за създаване на общности в Гърция. Присъстваха и гости от Германия, които са участвали в създаването на подобни общности и от десетилетия живеят в тях. Бях учуден колко много хора са активни в тази посока и в Гърция и се замислих защо в България няма нито една истински функционираща общност. Най-близкото сравнение до „общност“ у нас би било „село“ или „махала“. В последствие си дадох сметка, че всички участници от Гърция (освен Коб) са проекти в „зародиш“ – повечето от тях инициирани от чужденци, може би привлечени от благоприятния климат. Спомних си, че подобен генезис на общности има също и в Португалия, Италия и други страни от Южна Европа. Изключително интересен беше досегът ми с гостите от Германия, които ни показаха 2 отлични примера за това как могат да бъдат създадени общности, но и да просъщестуват и да се развиват устойчиво във времето десетилетия наред. Въпросите за собствеността на земята при създаването на общностите, както и процесите по вземане на решения също бяха дискутирани. Обикновено в Германия общността се формира преди да е намерена земята, като тя се закупува (или наема за дълъг период) от групата, а не от една личност. Докато в Гърция обикновено има инициатор, който закупува терен и се опитва в последствие да намери съмишленици за развитието му. Практиката показва, че първият начин е по-успешен.
Връщайки се обратно към ежедневието ни по време на курса, всяка сутрин любезният ни домакин Александър посвещаваше желаещите участници в тайните на Фалун Гонг (или Фалун Дафа) – учение близко до Тай Чи. След това ни очакваше питателна закуска и денят започваше. Освен кръга на споделяне, където се решаваше какво ще се случи поне до обяд, имахме редовни домакински/общностни задачи, за които се редувахме всеки ден. Част от нас бяха настанени на приземния етаж на къщата на Александър, друга част в постройка в същия двор, една голяма част бяхме в хотела в центъра на градчето, който също беше негова собственост, а няколко човека живееха в съседно село на около 15мин с кола. Имахме един свободен следобяд, през който нетърпеливо скочихме в колата и се втурнахме към морето. Освен едно последно октомврийско къпане, по залез слънце посетихме и една пещера и крепост на морския бряг. След залез извадихме дори малък телескоп, с който се насладихме на изгрева на луната и някои други звездни обекти, а вечерта завърши в късна доба с пита гирос и сувлаки някъде далеч на западния бряг на Пелопонес.
Към края на престоя ни имахме още един свободен ден, в който решихме да посетим висящите манастири в центъра на полуострова. Беше организирана мултикултурна кулинарна вечер, на която българският отбор се представи отлично. Може би кулминацията беше с вечерта на анти-талантите (No-talent show). Последното прежияване беше уникално и трудно да се опише за външни за групата лица, но емоцията беше неповторима и всички си легнахме с мускулни болки от смях. В крайна сметка престоят ни в CrossRoads остави у мен усещане, че тепърва има какво да си кажем с хората там, че има още много какво да направим заедно и че просто сме открехнали една врата зад която ни чака приключение с продължение…
