Вяра:
Привет, привет! Отдавна не съм писала в блога, но дори и най-добрите блогъри имат нужда от почивка! хе-хе
В един от последните ми дни в Кромидово помогнах на една местна двойка с някои задачи в градината и кокошките им. В последния ми пост в блога нямах място да включа впечатленията си от срещата и най-вече съветите за градинарство, които те споделиха с мен. Затова смятам, че тази седмица, докато все още се настаняваме във Венец, е най-подходящият момент да ви ги представя.
Запознах се с Георги и Роза чрез местните хора, те са “доставчиците на яйца в селото”, както обичат да се наричат. Те имат около 60 кокошки и продават яйцата на други местни жители и минувачи като нас. Градината им е с изглед към планината Беласица, а с тази гледка, казват те, никога не можеш да се умориш от работата в градината. Те са изключително любезни хора, предложиха ми кафе, преди да започнем да работим в градината, и докато го пиехме, споделяхме житейските си истории и градинарския си опит.
Ето няколко неща, които ми разказаха:
- Има целогодишни сортове ягоди, които дават по няколко ягоди през целия летен сезон, и сезонни сортове, които дават ягоди само веднъж годишно. Това е важно нещо, което трябва да имате предвид, когато започнете да планирате градината си и производството на плодове и зеленчуци;
Бране на ягоди в края на юни, защо не?
- Всяка сутрин се редуват да метат двора на кокошките и да събират тор за по-късна употреба. Всяка есен го разпръскват в градината и го оставят да се разложи през зимата. Когато става въпрос за защита на пилетата от хищници, кучетата са най-добрите им приятели;
- Чубрицата обича откритите пространства, не расте добре на сенчести места;
- Георги и Роза казват, че те са единствените хора в селото, които оставят доматите си да растат нависоко, всички останали държат доматите си сравнително ниско. В този изключително горещ климат те трябва да поставят зелена мрежа над доматените растения, за да ги предпазят от изсъхване;
- Навремето хората са оставяли краставиците си да пълзят по земята, растенията не са били връзвани с въжета и вдигани нагоре. Държането на краставиците над земята е сравнително нова техника на отглеждане. Когато зеленчукопроизводителите започнали да отглеждат продукция в оранжерии, те осъзнали необходимостта от повече растения, които да се изтеглят нагоре, за да се създаде повече пространство. Продукцията е по-чиста, по-лесна за бране и няма риск да настъпите новите издънки. Освен това повдигането на растенията над земята намалява вероятността от поява на брашнеста мана, тъй като има повече аерация;
Гората от краставици!
Георги и Роза разкриха още една тайна от градината, която очевидно е добре позната: бамята се сее, когато цъфтят акациите. Първите семена от бамя Роза купила от магазина, а след това започнала сама да запазва семената от бамя;
Няколко снимки от градината на Георги и Роза
Те разчитат много на своята градина и се опитват да отглеждат всичко, което могат. Няма смисъл да ходиш на местните пазари, ако можеш да си го отгледаш сам, казва Роза. Те са твърдо против пестицидите и химическите торове, дори са спрели да купуват череши от пазара, плод, които много обичат, защото са силно пръскани. Забелязали са, че колкото по-малко хора работят в лозята, толкова повече собствениците на лозя пръскат срещу плевели и вредни насекоми. С този спад на ръчния труд през последните няколко години се наблюдава спад в популацията на насекомите, няма пчели, оси, божи кравички и калинки.
Припомниха ми и един интересен факт от миналото- хората са отглеждали зеленчуци не само в градините си, но и на нивите около селата, наричали са ги бустани. В днешно време нивите около Кромидово са монокултурни лозя с нулево биоразнообразие.
Няма време за почивка, Георги оре със стар български инструмент за оран.
Инструмента
Това е инструмент за оран, който прилича на огромна кука с дръжка. Все още не съм сигурен как се използва.
Връщам се тук и сега, във Венец с Мали и Ренцо. Тази седмица имахме удоволствието да посетим овцефермата на Ерик, където той занаятчийското овче сирене. (https://www.facebook.com/Ericksheepcheese/). Това е една прекрасна малка ферма, която собственикът (Ерик) е наследил от своите баба и дядо. Отидохме там не само за да си купим страхотно сирене, но и за да съберем вълна за мулчиране на нашите дървета и зеленчуци.
Един ден, посветен на вълната 🙂
Аз съм голям привърженик на снабдяването на материали от близки източници, независимо дали става дума за дърво, вълна или зеленчуци, и на използването на всичко, което ни заобикаля. Колкото повече километри изминава даден продукт, толкова по-голям е неговият въглероден отпечатък и вредното му въздействие върху планетата. Когато Катрин ми каза, че получава вълна за мулчиране от ферма близо до Плевен, бях приятно изненадана, защото знаех, че повечето фермери я изгарят, тъй като нямат никаква полза от нея.
За първи път научих за мулчирането с вълна на един фестивал в България през 2021 г. Там имаше една дама, която наскоро се беше върнала в България със семейството си, тя не беше градинар или експерт в обработката на вълна, просто искаше да разпространи информация за ползите от мулчирането с вълна и торенето с вълнени палети. След тази импровизирана лекция аз съм голям привърженик на мулчирането с вълна и го препоръчвам на всички мои приятели градинари.
Преди да започна тази публикация в блога, трябваше да направя малко проучване и да се обадя на моите най-доверени източници- бабите ми, за да ми изяснят някои неща. Чудех се защо повечето фермери изхвърлят или изгарят вълната, когато стрижат от овцете си, и се оказа, че има различни видове вълна и не всяка вълна може да се превърне във вълнени зимни чорапи. Вълната с къси влакна не може да се превърне в прежда, защото, както подсказва името, влакната са много къси и не могат да се предат. Съществува вълна с дълги влакна, която е най-подходяща за прежда и може да се използва като текстилен продукт. Въпреки това не може да се използва вълна от цяла овца, вълната от задните части и корема на овцата често е обезцветена и хората в текстилния бизнес я наричат “отпадъчна вълна”, тя е по-тънка и не се счита за толкова ценна.
А когато става въпрос за мулчиране, вълната предлага много предимства:
-Тя бавно освобождава азот заедно с други минерали в почвата;
-Задържа влагата, тъй като покрива земята и не позволява изпаряване;
-Регулира температурата на почвата, задържа повече топлина през студените зими и поддържа корените по-топли и може да помогне за запазване на културите живи след нормалния им период на растеж;
-Спира поникването на плевели;
-В сравнение със сламата, вълната се разгражда по-бавно;
Много ви благодаря, че прочетохте този текст и ако мулчирането с вълна ви звучи примамливо, първо трябва да помислите колко лесно би било да се сдобиете с нея и какви други ресурси са на разположение по-близо до вас. Може би ще успеете да намерите по-лесно слама и окосена трева, бъдете креативни и ще се изненадате от резултата 🙂
До следващия път!
Юън:
Здравейте, Здравейте! Завръщам се след кратка почивка и се занимавам с някои наистина интересни неща, за които с удоволствие бих ви разказал 🙂
Тук, в крайния югозапад на България, става наистина горещо, затова напоследък прекарвам доста време в поливане на градините. Опитаме да не хабим вода, не поливаме всички растения, а само тези, които имат особена нужда от това. Например младите дръвчета на възраст под около две години, младите зеленчукови разсади и плодовете и зеленчуците, когато започнат да дават продукция. Освен това поливаме рано сутрин или вечер, когато слънцето не е толкова силно.
По това време на годината се появява и изобилие от диви плодове по безстопанствените дървета, бях изумена да открия толкова много вкусно изглеждащи плодове, които никой друг още не беше откъснал! Някои от най-често срещаните тук са сливи и кайсии. След като набрахме по няколко килограма от всеки от гореспоменатите плодове, осъзнахме, че не ги изяждаме достатъчно бързо и че започват да стават презрели. Така че, за да не губим плодовете, които вече бяхме набрали, решихме да направим сладко и лютеница, резултатите от които можете да видите на снимките 🙂 Опитах се да направя и кайсии, изсушени на слънце, но един ден след като ги приготвих, заваля дъжд, които не спря с дни!
Сега е време да ви разкажа за новостите около бъчвите в сухата градина! Най-накрая облицовката за езерото пристигна по пощата, така че напълнихме един от варелите с вода, а след това ще добавим различни езерни растения, които се надяваме да привлекат много диви животни. По темата за повторното използване на стари рециклирани материали, един ден, когато бяхме на язовира, забелязахме една гума. Затова решихме да я върнем в къмпинга, където имаше още няколко събрани преди това. След това ги подредихме една върху друга, за да създадем малък компост в сухата градина.
Преминаваме към друг проект, за който вече говорих – новата странична порта и хмеловата градина. В желанието си да използваме възможно най-много рециклирани материали решихме да направим решетка от бамбук от градината. За съжаление, тя не пасна съвсем в пролуката, така че все още сме в процес на създаване на нещо различно, което да запълни пространството. Надявам се, че скоро ще имам снимки от това, които да ви покажа. Това е всичко от мен, ще се видим следващия път 🙂
Ренцо:
Сред огромното разнообразие от растения във Венец, едно от тях ме плени с особения си цвят и красота. Така започнах проучване за лилавия амарант (лат. Amaranthus cruentus), което бих искал да споделя с вас.
Това растение е чудесен източник на витамини A, D, C, B1, B2, B3, D и K, протеини и минерали, 8 от 9-те незаменими аминокиселини, фибри и калций (два пъти повече от млякото). За древните култури в Централна Америка и Мексико амарантът е бил считан за свещено растение, тъй като цветът му е бил символична препратка към слънцето и е бил използван при церемонии. Устойчивостта му на засушаване го прави чудесен избор за отглеждане.
Сред народите на Мексико е съществувала специфична форма на отглеждане, а именно използването на чинампас: салове от пръчки, клони и тръстика, покрити с пръст, листа, остатъци от зеленчуци и плодове. Закрепени са на дъното на езерото с помощта на някои дървета, включително върба. След като салът бил закрепен, се засаждали амарант и други плодове и зеленчуци. По този начин пространството във водите се използвало ефективно. При пристигането на колонизаторите обаче отглеждането на амарант било забранено, както и на киноа, заради религиозните му нужди.
В Слънчевия двор, една от земите на Венец, премахвахме плевели, които след това се използваха за мулч. По време на тази дейност открих няколко могили от пръст, които бяха направени от къртици. Тези малки животинки не са много обичани от фермерите, защото се смята, че те унищожават почвата и изяждат реколтата.
Когато потърсих информация за тях, открих, че работата, която извършват къртиците, е да аерират земята, да я подхранват и да улесняват оттичането на водата, като освен това се хранят с мухи, охлюви, ларви и др. Добавихме тази почва в лехите заедно с остатъците от гроздето и сливите, с които бяха направили ракия (традиционна силна балканска напитка). Според Катрин този вторичен продукт е много добър тор за посевите.
(Източник: https://hartley-botanic.com/magazine/801409421-moles-can-benefit-gardeners/)
Чао! 🙂
