От Вяра Тодорсдотир
Привет и добре дошли във втората ми седмица като доброволец в Европейския Корпус за Солидарност! Ако се чудите защо започвам тази седмица с цитат, отговорът се крие в редовете по-долу 👇
Първите ми две седмици минаха толкова бързо! Изключително съм благодарна на Миша за това, че ме посъветва да записвам в дневник всичко, което правим и обсъждаме, за да следя дейностите ни. Това ми помага да осмислям миналите събития, задачи и разговори и, разбира се, да пиша с лекота публикациите в блога всяка седмица.
Започнахме новата седмица с насрочената редовна среща. На нея с вълнение научих, че ще посетим потенциален център за настаняване на доброволци от ЕКС (Европейски Корпус за Солидарност) и най-важното – един потенциален LAND център! LAND е съкращение от Learning, Action, Network, Demonstration (обучение, действие, мрежа, демонстрация). Основната цел на всеки LAND център е след посещението му всеки да има базови знания по пермакултура и устойчив начин на живор, да бъде вдъхновен и способен да приложи тези знания в собствения си живот и общността в която живее. Миша ме запозна с критериите за LAND центрове, минали събития от мрежата LAND и възможните места, които могат да станат потенциални LAND центрове в България.
В предишната публикация споменах, че се интересувам от маркетинг и социалните медии и в момента се опитвам да създам повече трафик към основните ни канали в социалните медии – Facebook, Instagram и Twitter. А какъв по-добър начин да започна новата седмица от това да популяризирам собствената си публикация от предходната седмица! Това е чудесна възможност да ви предложа да ни последвате в Instagram на адрес – https://www.instagram.com/greenschoolvillage/ , във Facebook на адрес – https://www.facebook.com/greenschoolvillage и в Twitter на адрес – https://twitter.com/greenschoolvil . Добре, край на безплатната реклама 😀
В свободното си време имах възможността да участвам в много интересен двудневен уебинар, чиято тема беше ”как да бъдем активни граждани”. Обсъждахме моделите и механизмите на модерното общество и как да бъдем активна част от него. Говорихме за инструментите на лидерството, компромиса и преговорите, обществения дебат и властта. Разглеждахме модели за организиране на граждански действия и публични демонстрации. Вярвам, че това обучение ще ми бъде много полезно по време на доброволчеството ми в ЕКС, ако някога ми се наложи да се срещтна с местните жители и местните политически представители, за да обсъдим екологичните проблеми на района.
Наред с изпълнението на административните задачи, свързани с проекта, имах възможността да се срещна с един от нашите ментори – Полина. Тя е чудесен човек, пълен с идеи и винаги готов да даде съвет, когато е необходим! Още една чудесна новина е, че скоро към нас ще се присъедини трети доброволец! В момента тя преживява много вълнуващ момент – собствената си сватба!
Да преминем към по-интересната част от седмицата – нашето мини пътуване до Орцево. Преди да дойда в Орцево, го потърсих в Гугъл от любопитство, и ми излязоха много безинтересни резултати – кратка статия в Уикипедия с най-основни факти за селото, обяви за отдаване на под наем на летни къщи и няколко снимки на мъж, приличащ на Дъмбълдор. Всичко гореизброено не изглеждаше така, сякаш заслужава вниманието ми, затова продължих с всекидневните си задължения. Дори не предполагах, че се бяхме насочили към едно от най- краасивите места в Родопите.
Огледайте се за ”знаците”, Орцево, 1555 над.
Ако не беше табелата на подстанцията, нямаше да знам, че влизаме в селото. Само със 125 души, Орцево е най-високо разположеното село в България, намиращо се на 1555 метра надморска височина. Това село е мястото, където Иво, нашият домакин, е решил да нарече своя дом. Иво (полуспонтанно) купува къща от 60-те години на миналия век, решава да я ремонтира и да я превърне в хижа, за туристите, колоездачите и пешеходците, които търсят убежище.
Къщата на Иво, пред която Миша и Иво обсъждат интересни теми.
Направихме бърза обиколка на къщата, където Иво сподели за плановете си около проекта, хапнахме набързо и се отправихме към планината, за да съберем малко боклук, все пак сме дошли на командировка! Докато пресичахме главния площад, не можах да не забележа човекът приличащ на Дъмбълдор, когото бях видял в интернет преди да дойда! Иво, нашият домакин и водач, ни каза, че това е Муса, собственикът на селския магазин, летописец и фотограф. Както разбрахме по-късно, той записва времето, хората, които идват и си отиват, важните събития, всичко, което му се стори интересно. За нас беше голямо удоволствие да разговаряме с него, защото той ни разказа малко известни факти за селото и неговата история. Името ”Орцево” идва от хорце. Селото е кръстено на този популярен български танц, защото хората в тази част на Родопите са известни с танцовите си умения и с факта, че някога са танцували най-красивите хорца.
Двама фотографи, Аз и Муса (снимка: Mihaela Tsarchinska)
Муса сподели и своите съвети за градинарство при висока надморска височина, бедна почва и суров климат. Местните жители събират конски, овчи и кравешки тор, оставят го да изгние две години и след това го използват, а четири години след това наторяват. Голямата надморска височина съкращава вегетационния период с повече от месец, тъй като температурите са по-ниски на тези места. Поради тази причини доматите могат и трябва да се отглеждат в оранжерии. Годишните валежи са сравнително малко, цялата дъждовна вода трябва да се събира и използва, колкото е възможно по-ефективно. Почвата е предимно песъчлива и глинеста, благоприятна за садене на картофи, които са и основната култура, отглеждана тук. Картофите се засяват в края на май/началото на юни месец. Жителите на селото купуват по-голямата част от трайните и нетрайните си продукти от близкия град, но също така събират диви плодове, билки и гъби. От плодовете правят сладко, а гъбите и билките сушат, главно за себе си, но с удоволствие продават и на туристи или минувачи като нас. Муса ни каза, че на своя диалект наричат ягодите зулници, а боровинките – брусници.
Чували с оборска тор (Снимка: Mihaela Tsarchinska)
След едно дълго турско кафе оставихме Муса и се отправихме на разходка до близкия заслон Велица, който се намира на километър от близкия планински връх Велица. Там събрахме отпадъци и се наслаждавахме на красотите, които предлагаше планината. Мога да говоря от името на всички ни, когато кажа, че всички бяхме впечатлени от това малко пространство. То беше добре оборудвано с всичко необходимо: електричество, генерирано от слънчеви панели, чиста питейна вода и най-важното – сухо пространство. То е построено от местните жители заедно с организация, наречена Baikarea (https://bikearea.org/), в периода 2018-2020 г. Васил Тодев, планински водач и една от основните фигури на организацията Baikarea, е инициатор на изграждането и модернизирането на заслона.
Вяра, Иво, Миша и Филип пред хижа Велиица
За нас обаче не беше изненада, че по пътеката и около къщичката имаше много боклуци. Изхвърлянето на отпадъците на подходящите места е нещо ново за много българи, да не говорим за хората от малките български села. За съжаление хората не правят разлика между биоразградими и небиоразградими отпадъци, всичко отива на едно и също място, а това място рядко е кошчето за боклук! Понесени от вятъра, найлоновите торбички и опаковките от шоколади се озовават в канавките край пътя, в коритата на реките и в коремите на животните. Разпознахме този проблем в Кромидово, преживяхме го в Орцево, виждаме го всеки ден и нашите деца и внуци ще продължават да го виждат, докато не направим нещо по въпроса. Най-простото решение ще бъде да спрем да изхвърляме отпадъци, да дадем пример на другите и да откажем найлоновите торбички, а още по-трудният избор ще бъде да намалим всички стоки, които се предлагат опаковани в пластмаса. Но първо, дайте добри примери и образовайте обществеността – точно това направихме през първите две седмици от проекта, запознахме местните жители с вредите от изхвърлянето на отпадъци на неправилни места.
Задължителната снимка с боклука (Снимка: Mihaela Tsarchinska)
Ефектът УАУ
. Магията на източни Родопи (Снимка Mihaela Tsarchinska)
С удоволствие си купихме сирене, яйца и конфитюри от местните хора. Как да не го правим? По време на целия ни престой можехме да видим животните, които се разхождаха и пасат свободно наоколо.
Планински кравички
Задължителна снимка с Муса преди да тръгнем
Това е всичко от мен за тази седмица. Благодаря за четенето и останете на линия за още! 