От Вяра Тодорсдотир
Привет, привет!
Мисля, че официално можем да кажем, че пролетта пристигна! В България вярваме, че щъркелите и лястовиците са пратеници на пролетта, и двата вида се завърнаха, готови да започнат да строят гнездата си и да се подготвят за брачния сезон.
Гнездо на щъркели срещу къщата ни на село
След мини пътуването ни до Орцево миналия уикенд, обратно в София се фокусирах върху развиването и упражняването на уменията си за писане на проекти и проектни предложения. Трябва да призная, че не се чувствах подготвена да започна проект сама, но за щастие получих покана да представлявам Селище Зелено Училище в обучителния курс: ”Нетуъркинг за устойчивост и ролята на младежите ” курс, които направих в свободното си време. Обучението беше проведено от Ecovillagio Torri Superriore с подкрепата на Global Ecovillage Network (GEN), организации, с които само съм си мечтала да работя и да си сътруднича. Това беше чудесна възможност за мен да общувам и да получа идеи и вдъхновение от хора, изключително компетентни и активни в областта на живота в екоселища и устойчивото развитие. По време на обучението придобих нови умения за създаване и изпълнение на младежки проекти в международната мрежа на “Еразъм+”, по-конкретно в областта на обучението и обмена на екосъобразни практики и инициативи. Вярвам, че това обучение, съчетано с времето, прекарано в работа и писане на проекти, ще бъде изключително полезно за мен за вбъдеще, тъй като ще подобри шансовете ми за заетост в областта на младежката работа и младежкото развитие. Друга причина да участвам в проекта е, че вярвам, че на младите хора трябва да се осигури достъп до програми за образование и обучение. Младежките проекти (като този, в който участвам в момента) са от полза за имигранти или хората, които се борят с икономическо неравенство, тъй като те не могат да съчетаят обучението с образование поради липса на време или възможности. Успешните проекти също така са добър пример за други НПОта или организации, които желаят да създадат свой собствен проект.
‘’Networking for sustainability and a green youth’ training” беше официалното име на обучението
Не само общувах с хора от Европа, но имах и възможността да се запозная (виртуално) с Миро и Силвия от читалището в село Ветренци. По стечение на обстоятелствата те живеят в Северна България и се надявам, че съвсем скоро ще можем да се срещнем с тях! Между другото, Миро също е член на Българската Пермакултурна асоциация. Друг много интересен човек, с когото имах възможност да се запозная, но за съжаление нямах възможност да разговарям твърде много, беше Христо (по прякор Хербалисто) от Натуралистично, много интересна организация, фокусирана върху устойчивостта и популяризирането на добри практики в градинарството, създаване на мандала градини и комунални градини в София и страната.
Случайно срещнах Силвия (читалище прогрес 1903) на екскурзия за наблюдаване на птици. И двете сме големи любители на птици!
Тази седмица един от нашите пермакултурни видеоклипове стана с една идея по-достъпен за българските ни зрители. Много се радвам да ви представя видеоклипа за пермакултурната система във Великобритания, чиито субтитри преведох от английски на български език. Можете да гледате видеото по-долу:
Тази седмица работих и по превода на детска книжка, наречена “Приятели в градината” – това е много вълнуващ проект, който започнах заедно с графичния дизайнер и нашия ментор Пол. Очаквам с нетърпение да продължа този проект през следващите седмици и да науча повече за графичния дизайн.
Великденските празници за нас започнаха в четвъртък, и така аз се прибрах в Плевен, за да се видя с приятелите и семейството си 🙂 Много съм щастлива, че на (почти) тридесетгодишна възраст все още имам два комплекта баби и дядовци. Двама от тях живеят в град Плевен, а през лятото – в близката малка вила. Вилата е построена от моя прадядо, а семейството ми притежава земята от 50-те години на миналия век.
Семейното лозе
Всички членове на семейството се чувстват дълбоко свързани с това място, а винопроизводството е традиция от поколения насам. Тук баба ми и дядо ми имат и малка зеленчукова и билкова градина, както и няколко плодни дръвчета. За съжаление, те трябва да ограничат зеленчукопроизводството си, тъй като водата е много оскъдна, и почвата е много богата на глина. Друго нещо, което е много характерно за тези географски ширини, е силното слънце. Има дни, в които температурата е над 40 градуса по Целзии.
Когато прадядо ми е строил къщата, е поставил подземен резервоар за вода, за да съхранява дъждовната вода. Къщата не е свързана с главната водоснабдителна система, така че всичката вода трябва да се носи от близкия град (на около 10 км) , баба ми, дядо ми (и гостите) трябва да бъдат много ефективни в използването на водата. Неотдавна те поставиха зелена мрежа над зеленчуковата градина, за да създадът сенчеста зона, която да предпазва зеленчуците от “прегряване”.
От години те правят зеленчуков разсад, като започват годината първо с домати и краставици. Семената са купени от магазина, но почвата е смес от почва от лозето и смес за саксии. Тази година са решили да имат 2 сорта домати: Гарденерс Делайт и Биволско сърце, а краставиците са национален сорт, наречен Крокодилка.
Снимка 5. Използване на терасата като оранжерия
Разсад на доматчета, които ще бъдат преместени в по-голяма саксия
Посетих баба и дядо, не само за да снимам доматите им, но и за да боядисаме яйца заедно! Боядисването и украсяването на варени яйца е традиция в България само по време на Великденските празници. Прави се, за да се отбележи краят на Великденския пост, като също така е задължително първото яйце да се боядиса в червено, защото изобразява кръвта на Христос.
Някои хора боядисват яйцата с естествени оцветители като люспи от лук, червено зеле и куркума на прах, но ние го направихме с изкуствени оцветители. Всъщност никога не съм виждала някой в семейството ми да боядисва с естествени материали, но съм сигурна, че навремето са го правили, защото изкуствените бои не са били достъпни. 
”Уредите”
Почти съм сигурена, че българските баби са първите хора, на които им е хрумнала идеята за повторна употреба и промяна на предназначението на нещата. Когато бях малка, си спомням баба ми да пере найлонова торбичка и да я използва отново и отново. Контейнерите на снимката по-долу може и да изглеждат като обикновени опаковки от маргарин, но бихте ли прдположили коя година са произведени? Вижте снимката за правилния отговор. Лъжиците са от 1967 г., между другото, по-стари са от баща ми.
Срок на годност изтекал преди 20 години.
Почти готови!
Наблюдане на резултата
Другите ми баба и дядо, от страна на майка ми, живеят в село близо до румънската граница, разположено в равнина, където времето е или твърде горещо, или твърде студено, рядко нещо средно. Почвата е малко по-плодородна, но компостирането и мулчирането все още са мит.
При другата ми баба 🙂
Виждате ли този малък тунел? Започнахме деня с плевене, в него има разсад от домати, пипер и краставици, които в момента растат. Баба ми ги засява директно в почвата, а след това ги пресажда, където иска те да порастнат големи. Краставицата е сорт корнишон, чушките са от семената на дълги червени чушки, които тя запазва всяка година, а доматите са сортове, наречени Балкан и Гарденърс Дилайт.
6 ръце са по-добре от 2, когато става въпрос за плевене
Баба ми също има голяма оранжерия, която използва за отглеждане на ранни домати. В момента тя отглежда сорт, наречен “Биг Бииф”, който е хибриден сорт, засят през януари, пресаден в оранжерията през март и ще дава плодове през до септември.
Оранжерията е също любимото място за котката
Подобно на баба ми и дядо ми от града, тези от селото трябва да са малко по-разумни в използването на водата. Въпреки че имат кладенец с подземна вода, през последните години вали сравнително по-малко и кладенецът пресъхва в края на всяко лято.
Някой за яйца от свободни кокошки?
