От Вяра Тодорсдотир
Привер, привет това е нашата четвърта седмица!
…и съм в края на първия си месец като доброволец в ЕСК! Какъв страхотен месец беше, срещнах толкова много прекрасни хора, научих много нови неща и посетих много красиви места. Всичко, което преживях досега, надхвърли очакванията ми, огромни благодарности на всички, които четат блога, моля, давайте отзиви за него!
В началото на седмицата продължих да събирам идеи за проекта “Еразъм+”, по който започнах да работя миналатра седмица. Във вторник, в свободното си време, проведох една от последните онлайн срещи за курса за обучение по писане на проекти. Горещо препоръчвам това обучение, всички в него са толкова компетентни в своята област и винаги са готови да помогнат на другите с различна концепция, предложение или идея.
Когато си заобиколен от съмишленици, си пълен с нови идеи и се чувстваш вдъхновен да продължиш да правиш това, което правиш. Чувствам се удовлетворена, когато знам, че има хора, които правят всичко по силите си, за да донесат знания, красота и мир в Северна България (откъдето съм). В сряда намерихме няколко от тези хора!
Миналата седмица споменах, че се запознах с Христо, (известен още като Хербалисто), на курса по писане на проекти по програма “Еразъм+”, но в сряда се срещнахме лично, в родния му град Севлиево. Аз, Христо, Миша и Филип се разходихме спокойно в местния парк, докато Христо ни разказваше за Натуралистично, НПО-то в което той участва. Биолог и ботаник, Христо е председател на Натуралистично, чиято основна цел е да организира инициативи, проекти и програми за образование в областта на биологията, екологията, социално-икономическите дейности, културата, единството и личностното развитие. Всеки отдел на неправителствената организация има свой екип, който се занимава с наблюдение и работа по проектите, това е мрежа от хора, които искат да си помагат взаимно при изграждането на градини и къщи, събиране и раздаване на семена, създаване на образователни материали за деца и много други. Досега те са осъществили доста проекти, да споменем някои от тях: Проект “Пчелен рай”, проект “Дом Арарита”, проект “Позитивен” . Може да погледнето настоящите и бъдещите им проекти тук: http://www.naturalistichno.org/en/activities/
Бяхме любопитни да чуем за всички дейности, споменати по-горе, но времето ни притискаше, а ние сме фокусирани основно върху проекти, свързани с пермакултурата и градинарството, и дори в много кратък срок, за кратко време (да не говорим за дъжда) Христо успя да ни покаже няколко градини.
Първото място, на което Христо ни заведе, беше поле, което ще се превърне в гора със зеленчуци, малък къмпинг, градини с мандали и магазин, в който собствениците ще продават продукцията.
Бъдешата гора-градина
За щастие Христо ни показваше пътя, иначе от пътя полето изглежда като всяко друго поле. При по-внимателно вглеждане видяхме, че са засадени плодни дръвчета, а тревата е окосена, за да се създаде мулч, който да се разлага и наторява.
Снимка 2. Миша и Христо
Христо ни разказа и за регионалният проект за интегриране на алтернативна валута, наречена Бунар. В момента можете да я обменяте за продукти и услуги. Обменният курс е 1 лев за 1 бунар и можете да генерирате бунари, ако посещавате работни срещи и помагате на хората в общността. В момента няколко производители я използват, а Христо и екипът работят с Хранкооп (Хранкооп), за да могат техните производители да я използват и обменят. Един час работа се равнява на 10 бунара или 10 лева. Залесяването на полето горе беше една от работните страни, където хората можеха да генерират бунари.
Второто място, което Христо ни показа, беше ”Горска фея” , това е семейна пермакултурна ферма в село Българене. Собственици са Деляна и Георги, тя е градинар и пчелар, а той е строител. Медът им е сертифициран като биологичен. За съжаление Деляна не беше там, за да ни разведе, но Христо се притече на помощ и ни обясни някои неща за мястото. Каза ни, че Деляна отглежда и продава растения от стари български сортове и обича да експериментира със земята и да комбинира дървета със зеленчуци, което беше видно, защото наоколо бяха пръснати много плодни дръвчета, под които растяха зеленчуци и билки.
Копривен чай за обогатяване на почвата
Един от многото видове ягоди, тази е с червен цвят
Разсад домати
Обсъждахме, че това малко парче земя може да се превърне в потенциален ЛАНД център, тъй като има много добри примери за добри практики, които могат да бъдат показани на обществеността.
Групата
67-тото селфи 🙂
Следващата и последна спирка за сряда беше село Тодорово и дългоочакваната ни среща с Катрин Занев, създател и директор на пермакултурната ферма Венец. Обсъждахме плановете за предстоящите месеци над вкусна зеленчукова вечеря от градините на Венец, под дърветата, в топлата пролетна вечер.
В четвъртък направихме малко пътешествие в Северна България – от село Тодорово се отправихме към село Стефаново, за да посетим това цветно и причудливо магазинче и кафене, наречено Гиздилница Козара. Тя се намира в стогодишна къща, която самата собственичка реновира. Това е мястото, където можете да намерите ръчно изработени предмети – бижута, чаши и торбички. Това е място, където можете да се насладите и на кафе с кауза, и на чай, приготвен от прясно набрани билки, домашни сиропи и лакомства под звуците на грамофонна плоча.
Гиздилницата, не бихте могли да пропуснете козата с обеци, която пие шейк
. Гиздилницата отвътре
Снимка 10. Магазинчето
Собственичката е приятна и разговорлива дама, която сама е започнала бизнеса си. Тя не е художник в общоприетия смисъл на думата, но определено има усет за декорация и красота. Когато я попитах какъв е бил животът ѝ, преди да се установи в Старо Стефаново, тя отговори: “Пъстър”, с широка усмивка на лицето. Предметите, изложени в магазина, тя избира сама и казва, че остава вярна на занаятчиите и никога не дублира видовете предмети. Всичко там е направено с толкова много любов и грижа, че можеш да го усетиш още щом влезеш вътре.
Собственичката Дари прояви интерес да научи повече за това как магазинът ѝ може да се превърне в ЛАНД център. Нейното място е подходящо, защото предлага домашно приготвени стоки и предмети, и има стада овце и говеда – две ключови неща за един ЛАНД център.
Старо Стефаново е старата част на село Стефаново, сега Старо Стефаново е архитектурен резерват
Старият начин за направа на покрив, с каменни керемиди
За съжаление, не успяхме да видим козите и овцете, но това е само повод да се отбием следващия път, когато сме в Стефаново 🙂
Не бяхме единствените, които се наслаждавахме на гледката
На връщане, докато се прибирахме към Тодорово, спряхме край пътя, за да направим снимки на планините и стадото говеда, което пасеше на полето. Докато паркирахме колата, към нас се приближи собственикът на кравите, който по странно съвпадение минаваше покрай нас и спря, за да ни поздрави и да ни помоли за услуга: опитваше се да продаде един от биковете и ни помоли да направим снимка и да я изпратим на купувача. Работила съм във ферми за крави и овце в Исландия и обичам да разговарям с фермери на такива теми. Чичо Пенчо ми разказа, че отглежда говеда за месо. Бикът, който се опитва да продаде, е от породата лимузина, която е френска порода, но повечето му крави са от смесени порода. За разлика от овцете, кравите рядко имат близнаци. Той ни разказа, че тази година една крава имала близнаци, първо се родило женското и когато той се приближил до кравата, за да ѝ помогне с второто теле, тя се уплашила, станал инцидент с мъжкото теле и то не оцеляло. Той каза, че “природатa знае правилния начин, женското животно винаги ще се ражда първо (“винаги се ражда първо женското теле, виж как го е измислила природата”)..
Чичо Пенчо и бикът Велико
Видяхме един мравуняк и чичо Пенчо ни обясни, че мравките обикновено се събират на върха, когато ще вали (и беше прав, защото скоро след това започна да вали). Получихме покана да дойдем да събираме гъби с него през май – покана, която с удоволствие ще приема!
Фермери!
Вечерта направихме кратка обиколка на пермакултурните градини и овощната градина на Венец в Тодорово. Надявам се, че ще прочетете повече за Венец и Катрин през следващите няколко месеца, но исках да спомена няколко неща, които ми направиха голямо впечатление.
Настанихме се в прекрасна къща с малка градина, това е и market garden или пазарната градина, в която работниците на Катрин идваха на работа всяка сутрин. Сега, през пролетта, те отглеждат предимно зеленолистни зеленчуци и лук за сезонните кошници, които изпращат на абонатите. Тук-там може да се видят и цъфтящи зелеви култури, които осигуряват храна за пчелите и цвят за очите :))
Добреразложеният компост се използва за направата на нови лехи
Големият компостер в края на градината
Екипът на Катрин прави и собствен разсад от домати, които в момента расте в оранжерията.
Зеленчукови лехи около дърветата
В оранжерията
Вечерта се отправихме към овощната градина на Венец, където Катрин ни показа овчата вълна, която използват за мулчиране. Вълната е от овцевъди от цяла България. Обикновено в България хората не използват вълна за мулчиране, всъщност изобщо не използват вълна, тя е отпадъчен продукт от овцете.
Не само ,че се снимахме с вълната, но и я преместихме!
В овощната градина има малко езерце за събиране на вода, която напоява дърветата и растенията около тях. Има череши, ябълки, сливи, дюли и други дървета, лешници и храсти касис. До дърветата е засадена комунига за наторяване, а около тях растат също лук, пролетен лук и киселец. Съществува огромно разнообразие от растения, което поддържа биоразнообразието на овощната градина.
Френско грозде, мулчирано с вълна
Пчелните кошери
Венец произвежда и мед, за който Катрин казва, че има много деликатен аромат и вкус, може би благодарение на растението, наречено Isatis Tinctoria. То е двугодишно растение, но листата на едногодишното растение се използват като багрило и лекарство.
Isatis Tinctoria в края на полето
Овощната градина на “Венец” беше толкова гостоприемна и изпълнена с живот, че нямам търпение да се върна през следващите месеци!
В петък работех по Youthpass и написах блога и имахме достатъчно време да разговаряме с Катрин за очакванията ѝ относно проекта, логистиката около него и, разбира се, нуждите на доброволците. По-късно през деня имахме среща и с кмета на Тодорово, който беше много щастлив да види, че има хора, желаещи да променят нещо в селото и да помогнат за създаването на зелени площи.
Работна среща в градината 😊
Срещнахме се и с ръководителката на читалището – Галя, с нея обсъдихме възможностите за включване на местните младежи в проекта. Тя ни разказа и за дейностите, от които се интересуват по-малките деца, като в момента много от тях пеят в хор и танцуват традиционни български танци. Нямаме търпение да работим и с тях!
Като цяло това беше една забързана, но много продуктивна седмица. До следващата седмица!
