Вяра Т:
Здравеите, здравеите! Липсвах ли ви? Вероятно не 😂
Решихме да променим малко формата на блога – сега всеки от нас ще разкаже за събитие или нещо интересно, което е научил през седмицата. Това е програмата, докато не решим да я променим… отново. Винаги се адаптираме!
Трябва да призная, че първата ни седмица заедно, тримата, беше предизвикателство за мен. Натрупах много умора по време на пътуванията си и свикването с графиците и предпочитанията на всички се оказа малко трудно за мен. Времето в Южна България с всеки изминал ден става все по-топло и по-топло и се налага да спираме работа около обяд, за да не получим слънчев удар. В подобни ситуации си напомням, че всяко начало е трудно и адаптирането към нови места и хора отнема време и енергия.
След редовната ни среща в понеделник имахме кратка обиколка на къмпинга, направена от Сара. Благодаря ти, Сара! Мисля, че е важно да посочим няколко добри примера тук, така че повече къмпинги или подобни места да се почувстват вдъхновени да променят начина, по който управляват своите обекти. Надявам се, че хората, които четат този блог, ще изберат къмпинг Кромидово не само защото е прекрасно място за отсядане, със страхотни хора и добра бира, но и защото е малък бизнес, насърчаващ добрите екологични практики.
Двете палатки всъщност са типи, с KK за Kamping Kromidovo, Не го осъзнах, докато Юън не ми го посочи
По време на нашият мини тур Сара спомена няколко от тези практики, като компостирането на хранителни отпадъци беше една от тях. Системата за компостиране се състои от различни купчини компост, всяка от които е в различен стадий на готовност. Това е много разпространен метод, известен като тристенна система за компостиране. Това е вид система, в която имате три части, ако компостирате човешки отпадъци (от компостна тоалетна) с този метод в продължение на три години те ще се разградят правилно, убивайки всички бактерии. Идеята е, че когато една част от компоста се напълни, ще започнете да пълните следващата, след това следващата. На четвъртата година ще можете да използвате компоста от първата година. Всички органични отпадъци могат да отидат в контейнера за компост, с изключение на месо и местни продукти.
Може да намерите компоста до рецепцията
Малката табела ще ви покаже къде може да си изхвърлите хранителните отпадъци
Купчината за компост е и спасение за някои от нас, които се борят с горещините
Друга важна практика за управление на отпадъците, която Сара и Джон насърчават гостите да прилагат, е да разделят неразградимите си отпадъци. В къмпинга отпадъците се разделят в различни торби, като има място за пластмасовите бутилки, кутиите, кашоните, пластмасовите капачки от бутилки, металните капачки, почти всички видове материали! В зоната за рециклиране се намират и рециклирани дървени материали и мебели, които чакат подходящите доброволци да ги превърнат в нещо красиво. Има и контейнер за общи отпадъци, но се надявам, че хората ще го използват все по-рядко. Когато се натрупат достатъчно рециклируеми материали, Джон ги извозва до близкия център за рециклиране.
Мястото за рециклиране
Сините торби на ИКЕА се използват повторно и се превръщат в торби за боклук.
Важно нещо, което Сара ни обясни, беше как се справят с отпадната вода. Под земята се крие голям резервоар, в който се събира водата от мивките и пералнята. Когато резервоарът се напълни, водата се изпомпва на полето в районите, където е необходимо да се полива. Ако има препълване, водата отива към близките дървета, и действително има разлика в листата и големината на дърветата, които се поливат по-често. Под красивата мозайка (на снимката) се намира резервоарът за отпадъците и водата от тоалетната. Това е традиционен резервоар, остаряло съоръжение, което хората не използват в днешно време. Разграждането става по естествен начин: бактериите разграждат отпадните продукти, и отпадъците се просмукват в почвата.
Едва след като направих снимката, разбрах, че има знак “WC”, можете ли да го забележите?
Тоалетната за компостиране е друга чудесна характеристика на къмпинга според мен. Фасадата е на външна тоалетна в традиционен шведски стил, с малко сърце на вратата. Построена е от втория им най-възрастен доброволец, шестдесет и пет годишен швед, който има опит в изграждането им. Има сепаратор за урина, който събира течността в контейнер, за да може да се използва като течен тор на земята (по формулата 1:10, 1 част урина към 10 части вода). Твърдите човешки отпадъци се изсушават с помощта на предоставените дървени стърготини. Всичко, което трябва да направите, е да поръсите малко дървени стърготини, след като приключите, тъй като дървените стърготини предотвратяват неприятните миризми и помагат за разграждането на отпадъците.
Тоалетната за компостиране в дъното на полето
Тук могат да се споменат още много неща за добрите практики, които Джон и Сара са приложили в бизнеса си, но бих искала да оставя на тях да разкажат, ако решите да посетите някой ден Къмпинг Кромидово.
Приготвянето на чай от черен оман беше другото нещо в списъка с дейности за тази седмица. Черен оман (лат. Symphytum или comfrey на английски) е храст, който расте почти навсякъде по света и дава гроздове от лилави, сини или бели цветове. Богат на азот (N) и калий (K), той е известен с дългите си листа, от които хората правят тази прочута магическа отвара. Но първо, малко повече информация за черния оман и неговата роля в пермакултурата: черният оман е ”динамичен акумулатор”. В пермакултурата използваме термина ”динамични акумулатори”, за да опишем растения, които събират определени минерали или хранителни вещества от почвата и ги съхраняват в по-богата форма във високи концентрации.
Рецепта за чай от черен оман:
Ще обясня накратко процеса стъпка по стъпка:
- Съберете черния оман (в градината имаше 5 готови за използване растения от черен оман, затова отрязах 4 и оставих 1 за пчелите! Отрязах цялото растение, като оставих 5-10-сантиметрови стъбла, за да може растението да се възстанови;
- Нарежете стъблата, цветовете и листата на едро;
- Намерете подходящ съд, за предпочитане кофа с кранче на дъното;
- Сложете всичко в кофата;
- Налейте вода върху смачканите листа;
- Оставете да ферментира в продължение на 3 до 6 седмици;
- По миризмата ще разберете, че е готово, повярвайте ми, ще разберете когато е готово!
За повече информация относно черният оман и неговите приложения посетете следния линк: https://www.permaculturenews.org/2010/10/01/the-wonderful-multi-purpose-comfrey-plant/
Когато чаят е готов, го разредете с 10 части вода и поливайте растенията си с него. Черният оман се използва широко в пермакултурата и в био градинарството като естествен тор, подпомага цялостния растеж, насърчава цъфтежа, както и по-бързият растеж на многогодишните и плододаващи дървета и зеленчуци.
По време на обиколката Сара посочи, че няколко от овощните им дървета имат листно завиване, това е гъбично заболяване, при което листата се изкривяват и променят цвета си, заразявайки праскови, нектарини и бадеми. Заболяването води до загуба на листата и плодовете на дърветата, като младите дървета са особено податливи на този вид гъбички.
Пример за повредени от гъбички листа
Беше щастливо съвпадение, че в същия ден ни посетиха Филип Харманджиев и Веселин Спасов, аз се възползвах от възможността да ги попитам как се третира къдравостта на листата при тези дървета. Веско спомена, че в момента те са много слаби и ще се нуждаят от допълнителна подкрепа, така че е необходимо поставянето на компост в основата на дървото, както и течни тор и мулч. Така че в четвъртък сложих малко домашен компост, наторих ги с малко от чая от черен иман (осъзнавам, че беше твърде рано да го използвам, но нямах избор), и ги мулчирах ги със слама. Дори успях да направя видео на процеса, която можете да видите по-долу
Друга работа, която успяхме да свършим, беше почистването на лехите в долната част на къмпинга. Беше дълъг процес, но тримата работихме заедно, за да приключим, преди да е започнала жегата 🙂 Можете да видите крайния резултат по-долу
Проведохме и сесия, на която бяха описани всички дейности, които извършваме в рамките на проекта, за да можем да ги идентифицираме, да ги записваме във фишовете и да ги описваме в блога по-късно през седмицата. За съжаление, забравихме да го документираме!
Юън:
Първата ми пълна седмица със Селище Зелено Училище беше изпълнена с много интересни дейности в района на Кромидово и около него. Вторник беше наситен със събития ден, тъй като първите три часа прекарах в работа около градината, като плевене, бране на лайка (за чай) и правене на бамбукова конструкция. Бамбуковата конструкция ще поддържа наскоро засадените краставици, и така ще ги направят по-лесни за отглеждане и бране. След като се погрижихме за фургона на домакините, тръгнахме да посетим местна ферма, за която един от другите доброволци ще ви разкаже в своята част от този блог.
Сряда определено беше най-натовареният ден от седмицата, тъй като станахме рано, за да помогнем на домакините да приготвят бира. Това е дейност, която наистина очаквах с нетърпение, тъй като знаех, че ще разбера как точно се прави напитката от началото до края. Приготвянето на бира по този начин има много предимства – правите я сами, така че знаете какво точно влиза в нея, не се налага да я купувате от големите корпорации, които печелят милиони от продажба на продукти с лошо качество, а и вкусът е много по-добър.
Целият процес започва със събирането на многото необходими инструменти, оборудване и съставки (вж. изображенията). Четирите основни съставки в повечето бири са малцово зърно (в случая ечемик), хмел, мая и вода, като ще се спра по-подробно на тези съставки по-късно. Първата задача беше да се сварят две тенджери от неръждаема стомана с вместимост 50 литра с по 30 литра вода във всяка, докато водата достигне 70 градуса по Целзий. Следва етапът на “забъркване”, при който се добавя първата от основните съставки – малцът. Използваният малц наистина определя вида на бирата, която ще получите в накрая. За тази сесия решихме да направим една светла бира и една червена бира в ирландски стил. Затова използвахме малц за бледата бира, а за червената бира – смес от различни видове малц, включително гръцки блед, немски блед, “Кара червен” и печен ечемик. Количеството малц определя и колко силна ще бъде бирата, тъй като захарите от малца се метаболизират от дрождите, за да се получи алкохол (и въглероден диоксид).
Следващият етап, който вероятно е най-трудоемък, е “разпръскването”. Това е моментът, в който зърната се пресоват по някакъв начин (домакините използват преса за ябълки, но има и много други начини за това), за да премине през тях сварената течност, като зърната остават зад тях, и същевременно се изплакват с прясно загрята вода. След това остават 50 литра течност (официалното наименование е пивна мъст), отделена от зърната. След това зърната се компостират, но при желание могат да се използват за храна на животните.
След това пивната мъст се връща да ври за около един час, за да се стерилизира. През този период в определен момент се добавя хмелът, който заедно с ечемика придава специфичния вкус на бирата. Хмелът е полезен и заради консервиращите си свойства. За тази напитка използвахме американски сорт, наречен Citra, за светлия ейл и английски сорт.
След това бирата трябва да се охлади бързо, за да може протеините да се балансират правилно и крайният продукт да не е твърде мътен. Докато е все още гореща, бирата е податлива на окисляване и замърсяване, така че това е ключов етап от процеса. Последната стъпка (засега) беше да прехвърлим бирата от съдовете от неръждаема стомана в няколко пластмасови бъчви за ферментация (бъчвите бяха стерилизирани)а. Поставихме тези бъчви в избата, където температурата е по-подходяща през горещите летни месеци, и добавихме малко мая. Бъчвите ще престоят там около седмица, след което ще започне следващият етап от операцията – бутилиране! Очаквайте още новини през следващите седмици, наистина съм развълнуван да видя как ще се получи нашата бира и да дам на всички вас ревю 🙂
Филипа:
Êro, êro!
Наистина съм развълнувана да ви покажа какво направихме тази седмица като част от този невероятен проект, който имаме в България! Освен това, което Вяра и Юън вече ви разказаха в своята част от блога, направихме всички тези невероятни дейности, свързани с поддръжката на пространството, а също и подготовката за работна среща по пермакултура, която ще прове следващата седмица. Това ще е доста вълнуващо събитие, особено защото да ще се свържем и ще общуваме с познавачи в тази област от цяла Европа. Тази седмица имах възможност да упражня рисуването си и направих базова карта на къмпинг Кромидово, за да могат гостите да бъдат по-добре запознати с добрите практики, които има пространството, и да се ориентират лесно.
Както Юън спомена, имахме удоволствието да обиколим в продължение на 4 часа чифлика Ливади, основан от Филип Харманджиев, в село Дамяница. За да документирам обиколката, така че да можете да научите, а и да участвате дигитално в целия процес, както и да събера всички добри практики на регенеративно земеделие, които Филип е създал в това невероятно пространство, реших да монтирам видеоматериала, който Миша любезно записа. Вярвам, че това е един интересен начин да ви покажа един от най-важните моменти от нашата седмица, особено защото мога да приложа на практика едно от моите хобита (въпреки че съм аматьор), докато давам своя принос към блога тази седмица. Можете да намерите видеото в Youtube.
Надявам се приключенията ни тази седмица да са ви харесали и да се видим съвсем скоро с още новини! 🙂
