Доброволстването в Сиидс беше едно от най-пъстрите преживявания, които съм имала през живота си до сега. Всичко, което очаквах от него, не само се случи, но и ме изненада с много повече. Даде ми посока в живота, която все още следвам, две години по-късно. Нека ви разкажа за Сиидс.
Първото впечатление, когато пристигнах в Исландия, беше къщата на доброволците. Бях посрещната от две много свежи доброволки, които ми обясниха как работи живота в споделената къща и ми дадоха първите важни съвети. След няколко дена в новата обстановка, започнах да се наслаждавам на чара на съвместното съществуване. Имахме малки системи за практичната част. Например – на една стена в хола имаше плакат, на който беше нарисувана схема с различните места в къщата, които имат нужда от почистване всяка седмица и на плаката имаше залепени имена на доброволци, които са поели отговорността. Всяка седмица имената си разменяха местата. Освен това, често някой решаваше спонтанно да сготви нещо и да извика хората наоколо да се насладят на храната заедно. Вечерно си организирахме различни общи занимания. Прожектирахме филми заедно, правихме малки партита в хола, гледахме и Евровизия заедно, което беше особено забавно преживяване с 15 различни националности в стаята. Като цяло да живея с групата доброволци беше предизвикателство, което абсолютно си заслужаваше. Бяхме много хора в една къща, но това само ни помогна да работим като екип и вдъхваше разнообразие на дните вкъщи.
Втората голяма част от доброволстването беше локацията, а именно Исландия. Въпреки, че повечето време прекарвахме в Рейкявик, с лагерите ходехме на екскурзии и посещавахме уникални природни забележителности. Видях повече водопади, гейзери, скали, черни плажове и зашеметяващи гледки от колкото едва ли някога отново ще видя. Освен това имахме възможността да се наслаждаваме на северното сияние доста често, когато беше достатъчно тъмно, и да експериментираме с камерите си да хванем най-добрите перспективи и моменти. Едно от най-вълнуващите исландски преживявания беше когато вулкан започна да изригва близо до Рейкявик. Не бяхме в опасност, но имахме възможността да отидем заедно на нощен поход и да видим вулкана на изригва на живо. Уникална нощ беше.
Къщата и страната бяха локацията, но съществената част на времето ми със Сиидс бяха лагерите. Аз отидох като Environmental Camp Leader. Първият месец след пристигането беше обучителният период. Моето ,,поколение“ доброволци, което значи групата с която пристигнахме по едно и също време, беше запознато с какво представляват лагерите, колко са дълги, какви хора идват, какво се очаква от нас и още други подробности. След теоретичната част и опознаването ни, имахме възможността да видим как поколението преди нас води лагери. Като цяло, аз вече имах малко опит с неформално обучение и какво представлява програмата на един такъв лагер и обучителният период ми припомни най-простите неща и ми показа нови възможности.
Когато се почувствахме уверени в знанията си, започнахме да организираме лагери сами, което очаквах с нетърпение. Процедурата беше подобна за всеки лагер. Работехме по двойки като лидери. Първо създавахме програмата на лагера за всеки ден, списък за пазаруване на храна, като се съобразявахме с диетичните предпочитания на бъдещите лагерници, комуникирахме с офиса кога искаме да идем до кои музеи, за да може от офиса да резервират посещения и комуникирахме с останалите доброволци за екскурзиите извън Рейкявик и как да ги организираме. Изискваше много подготовка и комуникация, но всичко започваше да върви само когато лагерът започнеше.
Лагерниците пристигат на първия ден и от там си ти. Организирахме игри за запознанство, готвене и ядене заедно, презентирахме им за Исландия, водихме ги по музеи и екскурзии и създавахме уоркшопи на важни за нас теми свързани с екологичната криза. В средата на всеки лагер се чувствах много изтощена, но всичко имаше смисъл вечер, когато можехме просто да споделяме по пижами за деня ни, за животите ни и за различните странности на народите, от които всеки идваше. В сърцевината на тези лагери беше свързването с хора от невероятно различни среди на живота. Имах лагерници, които бяха от Хонконг, Мексико, Щатите, Бразилия и то на още по разнообразни възрасти, започващи от 17 и стигащи до 77 години. След всеки лагер, понеже бяха толкова динамични и уникални, лагериците си тръгваха с нови приятели от други континенти. Това беше най-ценното.
Аз си тръгнах от Исландия с дозини нови преживявания, опит в много разнообразни умения и със много нови приятелства по цял свят. Две години по-късно все още поддържам връзка с много хора, които срещнах докато бях там. Не само нова, а и все още споделям за моите преживявания и черпя опит от тях във всекидневието си. Благодарение на доброволстването ми със Сиидс реших и да се занимавам с неформално обучение и в момента уча алтернативна педагогика. Ще продължа да бъда благодарна за тази възможност за много години напред и бих я препоръчала на всеки, който се вълнува от пътуване, работа с хора, опазване на околната среда и фотография. Ако търсите приключение, намерихте го.
Сайт на SEEDS: https://www.seeds.is/
Новата възможност за доброволстване: https://drive.google.com/file/d/19SOVkQX42BkLgOB2tg9biTH1Qiwzvbwy/view?usp=drivesdk
