Как 2 седмици в Гърция ни накараха да видим и хубавото, и предизвикателното на простичкия, но тъй цветущ живот на гръцките перма-културни хипари.
Не е ли хубаво, когато историите които четем някак си ни пренасят някъде.. да преживеем и ние видяното през очите на онези, които са я написали… Отвеждаме ви с нас малко на юг от България, северна централна Гърция дълбоко сгушени в летния мор на бадемови полета измежду планините Осо.
Така се озоваваме заедно в Несонас, едно гръцко селце, в което дори няма магазин, но има кафе, за което ще споделим по-късно, защото е важен момент в историята.
И така посред лято, благодарение на програмите за мобилност на Еразъм+, събрали се българи, испанци, сърби, гърци, унгарци в един ужасен пек, обаче им е хладно през деня, как ли? Ами защото едни много слънчеви и добродушни хора преди 5 години се вдъхновили да засадят агро гора или food forest, която им пази хладно през лятото и даже успяват да се хранят от нея… целогодишно, чрез метода на консервиране, ферментация и естествен хладилник под земята, вярвате ли?
Кеф.. гледай какви чудеса вършела пермакултурата?
За пермакултурните принципи и практики може да прочетете много в сайта, но аз искам да ви споделя нещото, което ме впечатли най-много.
Освен площта от ниви и гора, които разширяват с всяка година за отглеждане на нови и разнообразни култури по етичен начин, произвеждане на сладка, естествена козметика, туршии и разбира се, изцяло естественото строителство на тяхната площ тези симпатяги са решили да вземат и преобразят единственото кафе в селото и да го стопанисват, защото по техните думи: “село без кафе в Гърция се счита за мъртво село”.
И те така присърце са решили да привлекат млади и любопитни хора от Европа и отвъд и да ги отведат в сърцето на този пуст район и да му вдъхнат живот и не само това. Разбира се, кафето, както неговите собственици, е веган.. в село с 20 жители, фермери, гърци, традиционалисти, абе представяте си го. И видиш ли, тези агро хипари искат да представят на местните фермери, които са свикнали със сувлакита, че може и веган гирос.. и е вкусен.. пък и веган пици на пещ, която те са си построили от керпич.. още по-вкусни. Не знам дали има друг такъв силен пример за активна гражданска позиция на място, на което доста биха си казали.. е защо да се бута там дето е било вече така от винаги. Ами защото хората идват, пробват и им харесва.
И така вечер след вечер виждахме как селото оживява, тануцвахме под звездите, играхме на игри от детството смяхме се.. потънали в едно морно, но и сладко безвремие, след дълъг ден в строеж, готвене, бране, садене или друга работа по градината.
Една от тези вечери имахме щастието да споделим със местните в селото специалитети от всички присъстващи държави във веган вариант, ние направихме таратор, мекици и донесохме домашна лютеница, То се знае, и петимата българи носрехме ракия, и сърбите и едно момче от Крит и толкова имаше, че до края на лагера не успяхме да я изпием цялата, а някои от нас доста се постараха. Самардалата така се услади на всички, и се превърна в “солта” на масата през оставащото време в Коб.
Беше вдъхновяващо това преплитане на култури и виждания, и преживявания. Всъщност рядко се случва да попаднеш в такава група, където всеки много е преживял, видял, прочел.. всеки ден учиш нещо ново.. дали от Костас за лоу тех (low-tech) технологиите, дали от Дора най-невероятната рецепта за фаба, дали от Лу за музика или от Елиас за пчелите.. или възли и физика от Марта, дали травма терапия от Андриана, въртене на огън, йога, тай чи… имаше от всичко и всичко беше ценно, красиво и много изморително, но всяка минута там си струваше и сме безкрайно благодарни, че животът ни изпрати там, както и на Селище Зелено Училище за тази невероятна възможност.
Да си говорим направо, всеки ден ставане в 5.30-6 сутринта не знам дали е за нас, а си представях дълго време, че искам да имам ферма и точно за това, това преживяване беше толкова ценно – защото беше автентично и Коб ни интегрира напълно, с отворени обятия, практични знания и си тръгнах аз лично с още повече въпроси, отколкото бях отишла, но и с толкова много знания.
И със сигурност, вярваме, че в това има магия, която си струва да преследваш, за един по-простичък, но щастлив и “богат” живот.
Коб е магия, която всеки, който е готов си струва да преживее.
П.С. За финал трима българи, трима сърби и една испанка (за кратко) от проекта се събрахме на Самотраки за афтър-парти за две седмици, беше велико!
