Вяра:
Привет, Привет! Седмица 10 е!
Спомня ли си някой речта на Мери Шмит “Носете слънцезащитен крем”? Това е една от най-известните речи, произнасяни някога при завършване на училище, тя става популярна преди около 10 години и започва с един много прост съвет: “Носете слънцезащитен крем. Ако мога да ви дам един съвет за бъдещето, това ще бъде слънцезащитният крем”. В момента страдам от ужасно слънчево изгаряне и моят съвет към вас за лятото е: носете слънцезащитен крем! Спестете си болката, неприятностите и неудобствата и се намажете със слънцезащитен крем, преди да излезете на слънце. Причината за слънчевото ми изгаряне е, че мулчирахме млади акациеви дръвчета в един имот, който принадлежи на фермер, които се интересува от регенеретивно земеделие. Той отглежда поликултурни култури, без да използва никакви пестициди, като в същото време интегрира в тях животни. А това е един от основните методи в пермакултурата за поддържане на здрава почва и биоразнообразие.
Увлякох се и работих през цялата най-гореща част на деня. За щастие имах един от домашните кремове с невен на Филипа 🙂
Затваряне на цикъла – повторна употреба на картон за мулчиране на дървета
Когато тези акациеви дървета пораснат, те ще действат като ветрозащитно съоръжение, естествена граница, а короната им ще засенчва и охлажда почвата. Дърветата акация предотвратяват опустиняването, тъй като дългата им коренова система може да се спусне до нивото на подпочвените води, а корените им също така стабилизират почвата в райони, застрашени от ерозия. Произхождащи от семейство бобови, те оказват положително въздействие върху химичния състав на почвата като азотфиксиращи вещества.
Може да изглежда като изхвърляне на отпадъци, но е точно обратното!
Следяхме няколко много прости, но полезни стъпки: сложихме добре изгнили кравешки акота, картон и слама, в този ред. Оборският тор служи като естествен тор, тъй като водата (от дъжд и напояване) се просмуква през него и хранителните вещества отиват в почвата, картонът ще спре всякакви плевели, които се опитват да се конкурират с дърветата, а сламата ще запази влагата в почвата.
Друго интересно нещо, което направих тази седмица, беше да почистя Хегелкултурната леха. Ако не сте запознати с този тип лехи, това са повдигнати лехи без копаене, известни с това, че задържат влагата и плодородието. Вместо да компостирате отрязани дървета, мъртви листа и трева, просто ги насипвате с помощта на картон/ вестници, оборски тор и компост. Концепцията за този тип система се ражда от наблюдението на горската почва от страна на нейния създател Сеп Холцер.
Пример за повдигната леха Хегелкултур
Непрекъснатото гниене на дървесината е постоянен източник на хранителни вещества за растенията, а естественият процес на гниене увеличава аерацията и осигурява топлина, удължавайки вегетационния период. Дървесината на дъното задържа вода и заедно с добрия сламен мулч осигурява постоянна влага за растенията на мястото. Възможно е да не се налага да напоявате лехата толкова често, колкото другите нормални повдигнати лехи.
Hugel означава хълм на немски език, основата се спуска надолу с времето, докато дървото гние, ето защо трябва да добавите компост и мулч отгоре. Точно това направих с тази леха Hugelkulture.
Преди
По време. След като оплевихме и сложихме компост, по преди да мулчираме.
Завършен и готов за работа!
Тази седмица реших да е семпла, но информативна. Надявам се да ви хареса и да се видим следващата седмица 🙂
Филипа:
Êro, êro! Филипа тук и добре дошла в седмица 10!
Миналата седмица имах възможността да споделя с вас един от любимите си интереси, с който се занимавах по време на пандемията: натуралната козметика! Това е страст, която изпълва сърцето ми, и тъй като много ми хареса да ви преподавам и обяснявам процеса на приготвяне на настойка от масло от невен, а от нея, като основна съставка, на балсам от невен, ви предлагам още една рецепта! Както с желанието да се чувстваме по-близо до природата, в крайна сметка идва и необходимостта да използваме продукти, които са по-малко агресивни към тялото и към организма. Тъй като ежедневно използваме десетки продукти, за да почистваме, дезинфекцираме и парфюмираме тялото си, но малко пъти наблюдаваме какво съставлява хигиенните и козметичните продукти, които постоянно купуваме в супермаркета, това е нещо, върху което трябва да се работи. Но когато ме питат каква връзка има натуралната козметика с пермакултурата, винаги си спомням за хармонията, която търсим, освен че един от принципите е да не произвеждаме отпадъци, така че да не използваме продукти, които са токсични и пълни с пластмаса за еднократна употреба, когато решим да си правим козметика у дома.
Разтопяване на съставките в Bain Marie, смесване на сухите съставки и краен резултат – крем дезодорант
И така, тази седмица реших да направя натурален крем-дезодорант, не само за моя собствена употреба, но и за останалите доброволци и домакини, които да го опитат. Тази рецепта използва съставки, които най-вероятно вече имате в кухнята си, което прави опита още по-лесен и прост за постигане. Вместо просто да запиша процедурата, ви оставям процеса, който документирах чрез снимки, както и някои дизайни, за да създам съдържание за социалните медии и да използвам графичния дизайн, моя страст, за да направя процеса по-интерактивен!
Съдържанието, което създадох за социалните медии за крема дезодорант
Освен това тази седмица реших да навляза в една тема, която наистина ме интересува и за която бих искала да науча повече: синтропичното земеделие и фермерство. Имам този Disroot (отворена и криптирана версия на Google Drive, която не краде данните ви и не ги продава на големи компании) диск, пълен с материали за пермакултурата – макар и на португалски, това е хубав начин да упражнявам уменията си за превод и в същото време да научавам повече и да създавам учебни материали/съдържание за социалните медии. Книгата, която чета в момента, се казва “Принципите на Синтропичното земеделие” на Жозе Фернандо душ Сантуш Ребело, където той прави дисекция на учението на Ернст Гьоч – ако не знаете кой е той, това е швейцарски изследовател и фермер, известен и с това, че е създател на Синтропичното земеделие. В момента той се намира в Бразилия, където прилага всичките си знания и се превръща в световна сензация заради резултатите, които събира. За мен възможността да науча на португалски учението му, един по един принципите, всъщност ми помага много да видя природата с други очи.
Напълно различно от конвенционалното/екологичното земеделие, при което работим само с две измерения – дължина и ширина, като се съобразяваме с двуизмерните разстояния, синтетичното земеделие работи с 4 измерения – дължина, ширина, височина (слой или етаж) и време, при което отделя време, за да увеличи максимално фотосинтезата на всяко растение, като същевременно намалява стреса им, за да увеличи максимално възможностите им. То насърчава хармонията между човека и природата, като същевременно имитира естественото поведение на растенията, ако нямаше човешко взаимодействие, което да ги смущава.
Съдържание, което съм създала за социалните медии относно принципите на синтетичното земеделие
В момента проучвам третия принцип и вече научих толкова много! Реших да направя няколко снимки на моите драскулки в тетрадката и да споделя част от съдържанието, което се опитвам да създам за социалните медии, за да мога да запозная нашите последователи с тази невероятна тема.
Преди да завърша моята част от блога, исках да споделя с вас един изумителен факт, който открих, докато четях книгата: знаете ли, че растенията произвеждат по 50 кг целулоза всеки ден за всеки човек на тази планета? Това са 350 милиарда кг целулоза по данни от 2018 г., когато е реализирана книгата!
Някои от бележките и рисунки, които направих по книгата, която чета за синергичното земеделие.
Благодарим ви, че се включихте тази седмица в нашите приключения, ще се видим следващата седмица!
Юън:
Хей, хей, тук е Юън 🙂 Тази седмица беше доста натоварена за мен, тъй като трябваше да наваксам някои от дните, които изгубих поради заминаването си през втората половина на миналата седмица.
Първо, най-накрая направих ревютата от дегустацията на бира! Светлата бира е много вкусна, освежаваща и идеална за пиене след дълъг работен ден. Бих ѝ дал твърда оценка 8/10. Червената бира, от друга страна, е малко по-хмелова. Мисля, че това би било идеалната бира за пиене през зимата, пред камината. И никога не се знае, може да стане по-добра с времето, тъй като домакините са оставили бирата да продължи да ферментира, като са добавили малко захар, така че вкусът може и да се промени през следващите седмици. Но в сегашния си вид бих дал на червената бира 6/10.
През останалата част от седмицата едно от първите неща, които направих, беше да помогна на домакините да наберат череши от градината на възрастния съсед. В Кромидово, селото, в което се намираме, има много възрастно население, състоящо се предимно от пенсионери, които прекарват времето си в разговори и грижи за градините си. Има обаче някои задачи, които те не могат да изпълняват поради възрастта си и липсата на подвижност. Така че един следобед аз и домакините отидохме в съседната градина на съседа им Кирил, качихме се на част от покрива им и започнахме да берем торби с вкусни череши. Успяхме да запазим някои от тях за себе си и така, както може би се досещате, тази седмица ядохме много череши, или самостоятелно, или в прекрасната веганска шоколадова торта с череши, която Сара изпече. Но истинското удовлетворение от тази задача беше чувството, че сме помогнали на някои от съседите. Това е нещо, върху което наистина искаме да работим, тъй като понякога жителите на селото нямат кой да им помогне със задачите, които не могат да свършат сами.
На дневен ред беше включено и изграждането на нова градина, като първият етап беше разчистването на терена в задната част на градината от всички нежелани растения, които трябва да бъдат преместени. Две от тези растения бяха касис, които никога не са били много продуктивни на това място, затова бяха изкопани, за да бъдат пресадени на друго място. Очаквам с нетърпение да ви разкажа и покажа още събития в градина следващите седмици.
Причината, поради която не успяхме да свършим толкова много работа по мебелите, колкото ни се искаше, е, че тази седмица беше свършена много работа по следващия голям проект – лятната кухня! Може би си спомняте, че ви разказах за нея в предишна публикация в блога, а тази седмица постигнахме наистина голям напредък по нея. След като изкопахме основите, следващата стъпка, която трябваше да направим, беше да свържем водната система, тъй като това е една от основните причини за изграждането на конструкцията. За целта се наложи да се копае много и сега гърбът ми определено плаща цената за това! Но си заслужаваше, тъй като успяхме да поставим тръбите на мястото им и след това да ги покрием отново, като се надяваме, че тревата ще порасне както трябва… Свързахме тръбите и всички те работят правилно, което е голямо облекчение. Една от другите основни причини за построяването на тази лятна кухня е, за да могат доброволците да я използват, а също и за да могат доброволците да рециклират стари мебели, които да се използват в кухнята, а също и да направят мозайки за украса от стари счупени плочки. Следващата седмица ще започнем да бетонираме, така че отново следете за повече новини 🙂
Мали:
Здравейте от града!
Втората ми седмица в европейският корпус за солидарност със Селище Зелено Училище Green School Village беше разнообразна и премина предимно в офиса на СЗУ. Получих обучението си при пристигането, включително как да използвам седемте компетентности на Youthpass като начин за отразяване на учебния процес. По средата на седмицата смених офиса с един от многото хубави паркове, които София има, за да напиша надеждите и очакванията си и въздействието, което си представях, че този проект ще има върху нас, доброволците, домакините, местните хора и организацията-координатор СЗУ.
Тъй като преди да се присъединя към този проект, изкарах курс по пермакултурен дизайн, една от целите, които си поставих заедно с Миша, е да работя за получаване на сертификат за обучение по пермакултура за преподаватели (TPT) до края на шестмесечния ми проект. Възлагам големи надежди на обучението, към което може би ще успея да се присъединя в Хърватия през последната седмица на юни, където самата Михаела ще бъде съпреподавател – стискам палци!
Започнах тази седмица, като ѝ помогнах да подреди материалите за TPT. Представете си една огромна и тежка ролка от безкрайно много хартиени плакати, която може да стигне може би за още едно обучение по TPT. Миша винаги се е стремяла да използва повторно хартията, доколкото е възможно, на което много се възхищавам. TPT, които тя обикновено дава, се основават на ръководството за обучение на Розмари Мороу, което въпреки че е наистина подробно и добре обмислено, за съжаление включва използването на много хартия. Освен претоварването с хартия, нейното обучение е съсредоточено основно върху дискусиите. В него липсва известна интерактивност и откритост. Така че общата ни цел сега е да преосмислим и преработим плакатите, а с това и някои от упражненията, свързани с тях. Планираме да ги направим възможно най-атрактивни и непреходни, а след това да ги ламинираме, така че на Green School Village да не се налага да хаби повече хартия в предстоящите ТПТ! За мен това е едно наистина приятно начало на запознаването с материалите на TPT.
Нещо съвсем различно, което ме спаси тази седмица, когато температурите достигнаха 35+ градуса, беше да се освежим с типичната българска (и изобщо балканска) напитка айран (айран). Приготвя се много лесно; просто смесете кисело мляко с малко вода и сол. Наистина полезно и блаженство за жадната уста и прегрятата глава. Можете също така да смесите с него всякакви пресни плодове, за да му придадете приятен привкус.
Михаела ми даде да опитам и боза (боза) – друга типична напитка, приготвена от царевица, пшеница, просо, булгур или ръж (в зависимост от това къде се намирате на Балканите). Според нея повечето чужденци всъщност не могат да прекарат тази гъста ферментирала малцова напитка през гърлото си. Но на мен много ми хареса! Тя е сладка, пикантна и… ами има особен вкус, който наистина не бях опитвала преди. И всъщност е наистина здравословна (подпомага храносмилателната система; чудесен източник на витамини и се препоръчва за бременни жени или жени, които наскоро са родили, благодарение на лактогенните си свойства). Опитахме една бутилка, която Михаела беше купила от ферма за пермакултура, и още една органична боза. Пермакултурната боза спечели всички награди!
А след това още един енергиен бустер и хубава веганска рецепта; приготвяне на мляко от сусам само за няколко минути! За разлика от орехите и другите ядки, няма да ви се налага да ги накисвате за една нощ, за да активирате усвояването на хранителните вещества и да премахнете танините, покритието от фитинова киселина и др. Черните сусамови семена съдържат повече калций и имат по-особен вкус от белите сусамови семена. А знаете ли, че кафето извлича калция от костите ви? Така че нека продължим с тази здравословна алтернатива на млякото! Ще ви е необходим специален блендер с филтър, който наистина е предназначен само за приготвянето на този вид веган напитки (вижте снимката). Напълнете филтъра до половината със сусамовите семена и след това добавете вода, докато тя излезе от филтъра и напълни блендера. След това започнете да смесвате! След това можете да добавите към напитката и малко масло и сол и да разбъркате още малко. Вашето черно сусамово “мляко” ще изглежда, ами, сиво-черно. Можете да го изсветлите, като го смесите с бели сусамови семена, за да му придадете по-вкусен вид. Приятно експериментиране!
