Филипа:
Ero, ero 🙂
След като най-накрая си взех заслужена почивка и бях малко със семейството си, тук, на 12-тата седмица от проекта, мога да споделя с вас с какво се занимавах през последните няколко дни, откакто се върнах от почивката си. Възползвах се от възможността да довърша някои от плановете, които бяха в процес на изпълнение, и най-накрая успях да завърша последните си чертежи на добрите практики в къмпинг “Кромидово”. Те съответстват на системата за компостиране, която има мястото, където правят филтриране на водата (система за сива вода), и тоалетната за компостиране.
След като чертежите бяха готови,най-накрая успях да започна книжката с добрите практики на това място. Освен че помогнах на къмпинга да възпроизведе своите дейности и пространства, за да се превърне в LAND център , аз оставям частица от себе си на това място, което наричах дом в продължение на 2 месеца. Това ще послужи да покаже на гостите му, че това е магическо място със своя собствена енергия. Затова тук споделям и малък предварителен преглед на някои от страниците на книжката, чието издание и рисунки са направени от мен, а текстът е адаптиран от наръчника, който Вяра написа.
(Снимки 1ва и 3та Михаела Църцинска, останалите Вяра Тодорсдотир)
Тъй като дните ми бяха почти изцяло заети с тези дейности, бих искала да споделя и някои от пермакултурните материали, които четох, докато си почивах от редактирането на книжката и рисуването: всичко за радикалната микология и революционната екология.
Беше ми приятно да напиша този, макар и малък, запис в блога заедно с вас 🙂
Грижете се за себе си и до нови срещи!
Ренцо:
Здравейте на всички!
Казвам се Ренцо и ви пиша от Кромидово. Миналия вторник реших да пътувам дo тук в Южна България, за да се запозная с останалата част от екипа. Бях възхитен от пейзажите и природата, особено при пътуването от София до Кромидово, винаги бях заобиколен от невероятните планини. Кромидово наистина има свой собствен природен чар и за мен е прекрасно преживяване да бъда тук. През последните няколко дни имах възможността да науча за невероятната работа, която Джон и Сара вършат по отношение на устойчивите практики. Турът на тяхната собственост ми помогна да разбера как те включват принципите на пермакултурата в бизнеса и имота си.
Освен че се запознах с пермакултурата, също имах и възможността да гледам видеоклипове на места, където нещата са добре приложени. Също успях да гледам няколко интервюта с Бил Молисън, както и да започна да чета наръчника за принципите на екологичното земеделие. Някои от дейностите, които направих тази седмица, включваха помощ на домакините с лятната им кухня, за която събирах камъни и отидох до Сандански, за да събера материали за завършване на следващия процес от проекта. Така имах възможност да опозная още един български град и с неговите невероятни пейзажи.
Поддържането на пространството и природата, са много важни. Брането на плодове от дърветата, не само за директна консумация, но и за да се предотврати привличането на насекоми от изгнилите плодове и да се направи мястото малко по-трудно за придвижване с толкова много плодове по земята е също много важно, така прекарах няколко часа в бране на черници. Друга дейност, която вършех и която беше свързана с темата, беше рязането на бамбук – въпреки че той е много добър за създаване на сянка и за понижаване на температурата на пространството, той расте твърде много и е трудно да се контролира разпространението му. Така прекарах няколко часа в рязане на бамбук, който ще бъде използван от Сара и Джон за разработване на проекти в лагера, а листата и клоните ще бъдат използвани по-късно за лагерния огън.
Тъй като общуването с хората е важна част от проекта, имах възможността да разгледам Кромидово, да поговоря с някои от хората, които са част от селото, и да събера боклук, което направи преживяването още по-пълноценно 🙂
Ще се видим следващата седмица!
Вяра:
Привет, привет!
Тази седмица най-накрая имах време (и най-важното – мотивация) да започна да работя върху учебни материали по пермакултура. Трябва да призная, че не очаквах с нетърпение тази дейност, защото нека си го кажем направо: практиката е много по-забавна от четенето на теория (поне за мен). Обичам да чета книги, но много повече предпочитам да чета теоретични книги с други хора и да обсъждам информация и идеи с тях. И така, основната задача, която ни беше поставена, беше да подготвим учебни материали по отношение на историята на пермакултурата. Колебливо се впуснах в нея, но както често правя, влязох в информационна заешка дупка и открих една много интересна книга, която ме вдъхнови да напиша тази статия.
Всички (в света на пермакултурата) са наясно, че Бил Молисън и Дейвид Холмгрен са основателите и съоснователите на пермакултурното движение, но пермакултурата не е ново ”изобретение”. Двамата мъже са допринесли за превръщането на концепцията в система, но самата пермакултура се основава на знанията на нашите племенни предци. Затова тази седмица реших да напиша рецензии за три от най-влиятелните книги в пермакултурното движение. Ще започна с най-старата от тях: Дървесни култури на Ръсел Смит.
В началото на книгата Дж.Ръсел Смит споменава, че тя е написана “за хора или въображение, които обичат дърветата и обичат страната си”.Не мисля, че му е хрумвало, че книгата му ще се превърне в класика на световното социално движение и вероятно ще вдъхнови името му (пермакултура). Публикувана за първи път през 1929 г., изключително прогресивна за времето си, тя се впуска в проблема за унищожаването на почвата, причинено от редовната обработка на обработваемите земи. Самият автор заявява, че първите три глави съдържат най-важната информация, а оттам нататък всеки решава коя глава го интересува най-много и иска да проучи по-нататък. Смит е визионер, който е осъзнал, че обработката на почвата е основният виновник за унищожаването на почвата и дървесните култури както по отношение на производителността, така и на опазването на почвата.
Любим цитат от книгата: Ерозията на почвата “е най-голямата и най-застрашителната от всички загуби на ресурси. (…) Тя премахва основата на цивилизацията и на самия живот. Тя е много по-лоша от опожаряването на един град. Изгорелият град може да бъде възстановен. Отмитото поле изчезва завинаги. Оттук и поговорката от Стария свят: “След човека – пустинята”.
Любимата ми книга- ”Революцията на една сламка” на Масанобу Фукуока. За да уловите идеите и концепциите, трябва да прочетете тази книга поне два или три пъти, като всеки път тя ще ви разкрива все повече тайни не само за земеделието, но и за самия живот. Годините експериментиране в малката му ферма водят Фукуока до естествено хармоничен и продуктивен начин на земеделие, който той нарича “do-nothing-farming”. Не се заблуждавайте от името, естественото земеделие е много работа! Преди да започнете, се нуждаете от дълбоко осъзнаване на естествения свят, осъзнаване на процесите, които заобикалят пространството, което искате да обработвате, а също и от много вътрешна работа във вас.
Любим цитат: “Причината, поради която подобрените от човека техники изглеждат необходими, е, че природното равновесие е било толкова силно нарушено преди това от същите тези техники, че земята е станала зависима от тях. ”
Реших да огранича препоръките си до три книги, защото не искам да претоварвам публиката и да заемам твърде много място в блога. И така, книга номер три е “Възстановяващо земеделие – пермакултура за фермери в реалния свят” от Марк Шепърд. В тази книга подробно се обяснява изграждането на земеделска система, която имитира естествените процеси в земята, и защо многогодишната поликултурна ферма е по-продуктивна и по-здравословна от едногодишната монокултурна ферма от старата школа.
Любим цитат: “Освен проклятието на непрестанния труд, приемането на едногодишните растения като основни хранителни култури носи със себе си и друго проклятие. Всяко човешко общество, което е разчитало на едногодишните култури като основни храни в диетата си, се е сринало. Всяко едно от тях. Всяко човешко общество от умерения пояс до тропиците, което е разчитало на едногодишните култури, за да се изхранва, вече го няма. А богатите и изобилни екосистеми, в които някога са процъфтявали техните временни общества, са превърнати в прах.
Тази седмица направих много интересни неща, но мисля, че вече заех твърде много място в блога, затова мисля, че е по-добре да ви покажа какво направих с колаж 🙂
помогнах на едно местно семейство, набрах малко билки с тях
събрах малко боклук с другите доброволци;
завърших проекта за реставрация на масата;
продължих да работя по градина на Сара;
До нови срещи 🙂
Юън:
Здравейте отново 🙂
Това ще бъде поредната ми доста кратка публикация в блога, тъй като по-голямата част от времето ми тази седмица беше посветена на една и съща задача – да помогна на домакините да монтират нова порта. Вместо да ви разказвам за целия процес, тъй като той беше предимно много пробиване, боядисване и други монотонни задачи, реших да ви го представя чрез поредица от снимки :).
Тази седмица имах и някои други задачи, които не бяха свързани с портата, като една от тях беше събирането на камъни от местността. Джон, Ренцо и аз обикаляхме наоколо и се опитвахме да намерим някои, които Сара ще използва за различни неща в градината. След кратко шофиране забелязахме много от тях на брега на реката и се отправихме натам. Внимавайки да проверим за скорпиони под всеки камък, напълнихме багажника на микробуса с тях и ги занесохме обратно в къщата. Камъните ще бъдат използвани в сухата градина за оформяне на ръба на пътеката, която направих, както и за оформяне на бордюри за повдигнати лехи.
Друга задача, по която работих тази седмица, беше реставрация и промяна на предназначението, отново на стара бъчва. По някаква причина изглежда, че домакините имат много стари бъчви… Както и да е, тази беше огромна и Сара имаше брилянтната идея да я разреже наполовина и да използва едната половина за отглеждане на неща в градината като повдигната леха, а другата половина да бъде превърната в езерце за диви животни. Очаквам с нетърпение да ви покажа няколко снимки от това следващата седмица (ако една важна част пристигне навреме по пощата!) До нови срещи 🙂
