Преди всичко искаме да приветстваме Ренцо, новия доброволец в нашия екип! 🙂 Вижте представянето му във видеото по-долу (на испански език, затова кликнете върху субтитрите, за да прочетете на английски):
Вяра:
Привет, привет! Добре дошли в 11-та седмица!
Започнах седмицата “по-рано”, в неделя, когато отидох да помогна на един от съседите на Джон и Сара да построи компостна купчина. Планът беше прост: да се създаде обикновена структура, достатъчно голяма, за да побере остатъци от растения, клони и кухненски отпадъци. В България не е много разпространено да имаш компостна купчина в градината си, по-често хората изхвърлят градинските орпадъци и тези от храна в общия контейнер за отпадъци.
”Големият” план
Първо се събрахме, за да обсъдим вида на компостната купчина, необходима за това пространство, и материалите, които щяхме да използваме. Целта беше проста: да изградим евтина лесна за направа и структура.
Аз съм голям фен на системите за двустранно компостиране и винаги ги препоръчвам на приятели, които имат малки градини и стопанства. Идеята е, че пълните едната страна и когато тя се напълни, започвате да пълните другата страна. Когато втората купчина се напълни, можете да започнете да използвате готовия компост от първата купчина в градината си.
Етапи
Първо направихме опорната стена, след това я разделихме на две (за двете купчини), след което построихме стените около нея. Беше важно да оставим около 20 см между дъските за проветряване. Последните финални щрихи са, и това е нещо, за което нямахме време, поставянето на четвърта стена и платнище отгоре, за да предпазим компоста от дъжд. Et voilà! Компостът е готов за употреба!
Та да!
Бих искала да ви препоръчам едно видео на пионера на метода на градинарството без копаене – Чарлз Даудинг. Създаването на добър компост е един от ключовите елементи на градината без копаене, а Чарлз Даудинг е истински експерт по компостиране. Вижте видеото тук: https://www.youtube.com/watch?v=Kf6CGj7xpFE&t=18s
Спомняте ли си акациевите дървета от миналата седмица? Точно преди да започнат летните бури, аз и още един биологичен фермер засадихме акациеви дървета. Направихме това, за да създадем граница точно до акациите, които мулчирахме миналата седмица. Дръвчетата бяха мънички, повечето от тях бяха по-малки от малкия ми пръст. За дръвчета с такъв размер най-добрият начин за засаждане е просто да плъзнете лопатата в почвата и да поставите дръвчето в пукнатината. Около дървото засадихме и различни видове боб (вижте снимката), просто за експеримент.
Напомняме, че фасулът е чудесен азотофиксиращ агент и е много полезен за плодородието на почвата. Засаждането на боб е полезно за околните растения, в нашия случай – дърветата.
Пет различни вида семена: черен боб, кафяв боб, царевица, зелена леща и захарна тръстика. Ключът е в експериментите и разнообразието!
Аз и Филипа прекарахме един прекрасен следобед в разговори с Илия и Мария, възрастната двойка, с която се сприятелихме през първата седмица. Научихме някои ценни съвети и практики, които бих искала да споделя с вас
Това, което ми направи огромно впечатление, беше, че те наричаха изкуствените торове и хербицидите отрови, споменаха няколко пъти, че не искат да пръскат с никакви ”отрови”. Когато попитах Илия откъде знае за градинарството и чистото зеленчукопроизводство, той ми каза, че слушат много радио и има радиопредаване, в което бабите споделят съвети за градинарството и обучават хората. Той също така спомена за Раундъп и колко вреден е за околната среда.
Последния път, когато бяхме тук, преди около 3 седмици, царевицата беше голяма колкото ръката ми. Те видяха изненадата ми и ми казаха: ”Едно време и ти беше малка, а сега виж!”. Това ме разсмя.
Дините им бяха огромни! Същата вечер говорих с майка ми и тя ми спомена, че дините в Северна България са с големината на юмрук – огромна разлика! Освен това хората в този район на България наричат дините лубеници, което е македонски диалект за диня.
Това растение между пипера е тютюн, който те сушат и използват като репелент срещу насекоми и гъбички. Сухият тютюн се накисва във вода за 12 часа и след това се напръскват дините, това помага срещу брашнеста мана.
Босилекът се използва по подобен начин: отглежда се сред растенията, изсушават го, накисват го във вода за 12 часа и след това го използват за пръскане на чушките, за да могат да растат по-силни и здрави.
Илия и Мария също отглеждат домати – Ръгби и Идеал. Илия казва, че му харесва, но предпочита пържола пред домати (това отново ме разсмя). Той ме научи на друга отвара за доматите – коприва, накисната във вода за 12 часа, след което се пръскат доматите. Този път ни даде семена от цветя, но обеща да ни даде семена от домати в края на лятото.
Беше страхотна седмица и всъщност това е последната ми пълна седмица в Кромидово, тъй като заминавам към следващата локация! Ще се видим следващия път!
Юън:
Здравейте всички, добре дошли отново в блога! 🙂
Тази седмица ще ви информирам за новите проекти като същевременно ще ви разкажа и за някои други неща, с които се занимавах между работата! Първо, в понеделник беше денят за бетониране, така че някои от строителите от селото дойдоха да ни помогнат с работата. Камионът дойде с бетона, който беше натоварен отзад, изсипаха го върху основите, а след това аз и строителите продължихме да го разстиламе наоколо, за да се уверим, че всичко е на правилното място. След като бетонът бе изгладен, бяха поставени някои стоманени укрепващи елементи и воала! Можете да видите този процес на снимките под този параграф, сега просто трябва да изчакаме няколко седмици, преди да монтираме вертикалните стълбове.
Джон се погрижи да вземе малко от бетона за друг свой проект – изграждане на малък фундамент отстрани на къщата за поставяне на нова порта. Както можете да видите от изображенията, съществуващата порта не е в най-доброто състояние, тя е там от известно време и след много години употреба изглежда така, сякаш може да се разпадне всеки момент. Затова домакините решиха да монтират нова, по-здрава метална порта, която беше изхвърлена от съсед, като се придържаха към принципите за повторна употреба, рециклиране и ремонт. Процесът може да се види на снимките: първо трябваше да изкопая (мисля, че през последните няколко седмици съм копал повече, отколкото през предишните 25 години) дупка, достатъчно широка, за да може портата да се побере. След това изградихме нещо като отливка, за да може бетонът да остане на място и да не се разцепва на места, където не е необходим. След като се втвърди, премахнахме отливката и смятам, че се е получи доста добре. След това насочих усилията си към почистването и боядисването на портата, тъй като тя седеше там от известно време. Избрахме да я боядисаме в черно, за да се впише в парапета до нея. Сега остава само да направим вертикалните стълбове за закрепване на портата и да направим бамбукова решетка, за да преградим останалата част от пролуката и да отглеждаме растения нагоре! Заповядайте отново следващата седмица, когато ще можете да видите за какво говоря.
Преди да ви разкажа за основните си задачи през седмицата, ще ви покажа част от работата, която вършех в малката градина, където Сара ще създаде малко езерце и повдигната леха с помощта на голяма бъчва. Повече за това през следващите седмици, но едно нещо, което направих тази седмица в тази област, беше да създам пътека от стари парчета павета, за да могат хората да имат достъп до повдигнатото легло в края, без да се налага да ходят по почвата. За съжаление, нямаше достатъчно павета, за да довърша работата, така че се оглеждаме за още няколко, които са били изхвърлени!
И така, преминаваме към основната ми задача за тази седмица, която може би си спомняте, че започнах през изминалата – реставриране на стари мебели! Първо беше бюрото. За съжаление краката, които подготвихме миналата седмица, не бяха подходящи, тъй като жлебовете в дървото означаваха, че изрязването на парче с подходящ размер, което да пасне на масата, се оказа много трудно. Затова се наложи да импровизираме и след като обиколихме градината в търсене на най-подходящите парчета дърво, се спряхме на малко пауловния. Използвахме и бамбук, за да осигурим известна опора на краката, тъй като, както виждате, те не са от най-дебелите. По-долу можете да видите снимка преди и след това, както и новия дом на бюрото, в който според мен то се вписва много добре!
Тъй като вече бяхме набрали скорост, се заехме да реставрираме друга стара мебел – бъчва, която лежеше наоколо и събираше прах. Първо трябваше да шлифовам цялата бъчва, което беше доста неудобно предвид формата ѝ… След шлифоването нанесох лак върху дървото и боя върху металните пръстени. Резултатите отново могат да се видят по-долу. Надявам се да се видим отново следващата седмица, когато ще имам още новини за всички забавни неща, които се случват тук, в Кромидово. Довиждане засега 🙂
Мали:
Здравейте!
Този път седмицата ми започна в сряда, като си взех отпуск за понеделник и вторник, тъй като през уикенда щяхме да правим дейности по проекта на специално място в планината, северно от София. Повече за това по-късно 🙂
Сряда беше ден за празнуване докрай, тъй като съпругът ми Ренцо най-накрая можеше да се присъедини към проекта с току-що получената си българска карта за пребиваване! Тъй като той владее само елементарен английски език, аз все още често му помагам с преводите. Все пак, за да не губим твърде много време за преводи и за да може Михаела да се съсредоточи върху другата работа по проекта, бях помолена да проведа обучението на Ренцо при пристигането му през следващите дни. Доброто старо, ефикасно обучение на връстници. И така, помогнах на Ренцо да започне работа и да се запознае с уебсайта на СЗУ, блога и с ролята и дейностите му като доброволец в тази програма. Той започна с размисъл за въздействието, което този проект ще окаже върху различните участници в него, както и с отбелязване на своите надежди и очаквания, следвайки структурата “Глава, сърце и ръце”. Скоро той ще бъде заобиколен от другите доброволци и ще има голям шанс да говори повече английски.
С наближаването на уикенда може да си представите вълнението ни да оставим града зад гърба си, след като три седмици на градски вибрации изцедиха енергията ни. Въпреки че това е красив град с много неща, които могат да се научат, (за историята и съвременната култура на България чрез многобройните църкви, археологическите разкопки в центъра на града или просто чрез обикаляне и оставяне на града да ти говори)съм сигурна съм, че не сме единствените, които предпочитат провинцията пред градския живот. За мен това е нетърпението, бързането на хората, лудите автомобилни състезания посред нощ на главния път близо до апартамента ни, телефоните, които са номер едно във вниманието, огромните билбордове, които се опитват да те накарат да консумираш още, още, още…
Така че беше удоволствие за тялото и духа да се присъединим към Михаела и Филип на екскурзия до Петрохан, учебна база за рейнджъри в близост до планината Понор, на около 1,5 часа път с кола северно от София. Тази красива планинска хижа (много по-голяма, отколкото звучи!) е купена преди 2 години от братовчеда на Филип, Иво Калушев, който е известен като професионален пещерен водолаз и също толкова талантлив в много други спортове на открито (задължително трябва да се гледа неговият саморежисиран и награждаван документален филм за изследване на подводни пещери в Мексико).
Освен страстта си към природата и екстремните спортове, той е и будистки учител. Усетих и видях този духовен елемент в начина, по който той е обновил планинската си хижа в място на тишина, спокойствие и образователно вдъхновение. Също така екипът, който е сформирал, сякаш върви заедно с него по този път; всеки един от тях беше толкова изключително любезен и гостоприемен към нас, с безкрайно търпение ни разказваше за работата си като рейнджър и ни развеждаше из района. След като пристигнахме в събота следобед, те ни изкараха на разходка с техния автомобил 4х4. Ренцо и аз споделяхме задната част на открития багажник с един от рейнджърите, който ни разказа всичко за първата си година като рейнджър, докато ние се клатушкахме и люляхме навсякъде по черния път, пълен с големи дупки заради неотдавнашните проливни дъждове.
Основната функция на този обект е да обучава рейнджъри, които да патрулират в горите и ливадите, които са част от огромна зона от “Натура 2000” (дългосрочна европейска програма за опазване на природата, която се опитва да свърже и запази природните зони с висока стойност на биоразнообразието). В този район се срещат около 150 различни вида птици и можете да срещнете различни видове гризачи, елени, вълци и понякога мечки. Да не говорим за разнообразието от растителни видове.
Местата част от Натура 2000 и мястото което посетихме
(http://natura2000.moew.government.bg/Home/Map)
В сътрудничество с различни министерства, като например отдела по горите, те имат задачата да излизат на ежедневни патрули, за да проверяват района за незаконни дейности (хора, които ловуват или отсичат повече или други дървета от разрешеното). В крайна сметка всъщност става дума най-вече за разговори с местните жители, които се опитват да осъзнаят по-добре природното значение на района и да ги научат как да се отнасят с уважение към природата. Според тях това не е лесна работа, тъй като манталитетът в района е доста затворен и отбранителен, нещо като “Какво си мислиш, че можеш да ми кажеш?!” А през голяма част от годината това място е покрито със сняг, понякога дори до 2 метра (!) през 8-те месеца на зимата. Не е лесно място за престой и работа, но екипът със сигурност се забавлява със своите моторни шейни, продължавайки ден след ден ценната си патрулна дейност.
Хижата в планината през зимата (източник: снимка от Google Maps)
От време на време хижата приема и групи от деца, на които провежда образователни семинари за природата. Това е нещо, което лично мен много ме интересува и според мен е много важно! Това, което особено ме порази, беше, когато се срещнах и разговарях с най-младия член на екипа (18-годишен), който е на страната на Иво от 10-годишен и се присъединява към него в приключенията му с подводно гмуркане в пещери по света. Вместо да учи в традиционно училище, той е наставляван от него оттогава. Вероятно е едно от най-интелигентните и осъзнати момчета, които съм срещал на тази възраст. Иво решава да продължи наставничеството си с друго момче на 12 години. Беше невероятно да видя каква сила се крие в интензивното и индивидуално наставничество. Нуждаем се от повече такива неща!!
Определено планираме да се върнем друг път, за да разговаряме повече с Иво и неговия екип за потенциала, който има това място, за интегриране на пермакултурни елементи в дизайна на хижата и околната земя, за да стане още по-обогатяващо и образователно за бъдещите посетители; деца, местни жители и нови рейнджъри.
Оттук нататък Ренцо ще сподели нещо за втория ни ден в планината 🙂
Ренцо:
Здравейте на всички!
В неделя сутринта след супер ободряваща почивка, без нито един шум през нощта, излязохме на полето за дълга разходка. По пътя надолу по черния път събирахме найлонови торбички и други неща, които винаги намираш, дори и да си на най-отдалеченото и труднодостъпно място.
След като навлязохме в по-малка пътека към ливадите, ни заобиколи красив пейзаж, пълен с чист въздух, няколко дървета и храсти и голямо разнообразие от растения, цветя и (ядливи) гъби. По-долу можете да видите няколко снимки от нашето изследване и на фауната и флората:
Намерихме различни видове гъби, от които две бяха ядлив и и Филип ги използва за приготвянето на вкусна супа, която приготвихме в понеделник:
- Calvatia gigantea (позната като гигантска пухкавица), много лесна за разпознаване гъба, която е годна за консумация, когато е още незряла, с все още мека вътрешна тъкан, подобна на хляб и равномерно бяла. Когато узрее, външната обвивка започва да се напуква, а вътрешността става кашаво-кафява. След като изсъхне, ще откриете кафеникав прах, който има различни лечебни свойства като: дезинфекциращо, противовъзпалително и детоксикиращо.
- Marasmius oreades (известна също като гъба с пръстен на фея или шампионка с пръстен на фея): расте на групи под формата на кръг или пътека. Те са светлокафяви на цвят и когато са още млади, имат конусовидна форма. Когато узреят, главата им става плоска. Тя има кремави пластинки, които са по-светли от шапката.
- Marasmius oreades (източник: Sociedad micologica extremeña, фотограф C. Gelpi) и гъбена супа, приготвена от Филип
Сред ядливите растения събрахме някои:
- Rumex acetosa (често срещано наименование: киселец, спаначен док, теснолистен док), многогодишно тревисто растение, срещащо се в тревисти местообитания, което може да се консумира както в прясно, така и в сготвено състояние. То има особенно кисел вкус.
- Thymus serpyllum (обичайно наименование: дива мащерка, пълзяща мащерка, Брекландска мащерка).
Събиране на мащерката Сушене
Други ядливи растения, които срещнахме, бяха:
- Urtica dioica (коприва), която може да се превърне във вкусни супи и чайове и има чудесни лечебни свойства, като например лечение на болезнени мускули и стави, екзема, артрит и анемия.
- Trifolium pratense (червена детелина) и Trifolium repens (бяла детелина), невероятни растения, които фиксират азота и е годна за консумация от корена до цвета, както в свеж вид в салата, така и като варена зелена маса, смляна на брашно или смесена с друг чай. Цветовете имат нежен сладък вкус.
- Vaccinium vitis-idaea L. (червеноплодна боровинка), която можете да видите на снимката, която по-късно през лятото ще има много вкусни плодове за бране.
Червени горски плодове
Бях изненадан, че открих толкова много неща, които могат да се ядат само с няколкочасово ходене в планината. Със сигурност не сме идентифицирали всички присъстващи растения, така че съм сигурен, че е имало още много ядливи или лечебни неща, които да бъдат намерени. Очаквам с нетърпение скоро да направим още едно изследване сред природата!
