Опитал веднъж от преживяването на неформалното образование и младежкият обмен по програмите на Еразъм+, когато попаднах на информацията за предстоящият курс “Leader in me 4.0” в Kmetija Veles, Словения, нямаше колебание дали искам да съм част от това изживяване. Вече бях чувал за прекрасното място сгушено сред хълмовете и обградено от чисти и красиви елементи на природата – поляни покрити с цветя и детелина, смесени горички по склоновете, малка рекичка недалеч и постоянното ухание на прясно окосена трева, нощното небе осеяно със звезди и падащи звезди. Петра и Янес, изключителните и любезни домакини, създават и развиват фермата на базата на пермакултурните принципи започвайки преди около 14 години. Винаги са готови да отговарят на въпроси и да споделят опита си. Мястото е добре аранжирано да посреща участниците в младежките обмени и обучения като това и предоставя изключителната възможност за съчетаване на активности както на закрито, така и сред природата.
Петра, Йощ и Ева ни поведоха по път изпълнен с приключения и емоции в търсене на устойчивият лидер в себе си чрез откриване или преоткриване на вътрешният ни зов, свързване с групата, споделяне и слушане за по-добро разбиране на индивидуалностите, управление на ресурсите и процесите в групата, свързване с природата.
Преживяването в следващите осем дни беше като извадено от времето и пространството. Започнахме със запознаство – игри за запомняне на имената, подредихме се по възраст, азбучен ред, разстоянието необходимо ни да пропътуваме до мястото, след това подредени в кръг всеки отбелязваше релевантността на дадено твърдение (имам нужда от кафе сутрин, живея в град, спортувам и т.н.), като периферията е “не се отнася” а центърът е “напълно се отнася”. Група, разнообразна и като опит и като бекграунд, но (спойлър) това не ни попречи да се превърнем в едно цяло. С умелите напътствия и активности на Петра, Йощ и Ева, започнахме да се опознаваме и свързваме – себе си, с другите участници, групата като цяло. Всяка една от активностите ни показваше отделните аспекти на това как да бъдеш устойчив лидер – дълбоко слушане; стратегическо питане; изграждане на доверие; не-насилствена комуникация; конструктивно справяне с емоции, интуиция, емпатия; отборна работа и други. Преминавайки през активностите опознавахме не само околните, но и себе си. Преминахме през много емоционални моменти – индивидуално и като група. Това ни свърза силно като група, изградихме вътрешно доверие помежду си, чувствахме се свободни да споделяме мечти, страхове, да изразяваме емоциите си без да очакваме някаква присъда, а напротив – да получим подкрепа и разбиране.
Настана време и ние, участниците да влезем в ролята си на фасилитатори и всеки отбор от по трима души да подготви уъркшоп свързан с устойчивото лидерство. Предизвикателството беше голямо, но пък работата с отбора беше удоволствие. Не анализирай и премисляй, довери се на процеса. Благодаря ти, Йощ! Денят на представянето, сценична треска, но за моя изненада в съвсем поносими граници и без да води до блокаж. Нашият отбор беше първи, обикновено когато съм далеч извън зоната си на комфорт не харесвам да съм в първите редици, но в случая съм доволен и донякъде спокоен. Доверявам се на процеса, но най-вече имам увереност благодарение на прекрасните ми съотборници (Сара, Гуидо – благодаря). Приключваме добре и сме доволни. Сега ще бъдем участници в уъркшопите на нашите приятели от другите отбори, до края на деня ще участваме в още три. Денят отново минава в много усещания, чувства и емоции предложени ни от уъркшоповете на другите отбори. По време на последният уъркшоп преживяхме изключително емоционален момент, но заедно, като група, мисля успяхме да го преодолеем, да научим още повече за себе си и околните и да се сплотим още повече.
В деня след представянето на уъркшопите настъпи и един от най-очакваните моменти от мен – работа във фермата. Разделихме се на няколко групи за различните задачи. С нашата група вадихме картофи и плевихме ягоди. Говорихме си и се смяхме, не усетихме кога успяхме да приключим.
Вечерите ни бяха изпълнени с много веселие и смях – учихме се да танцуваме разни странни и забавни танци с любимият ни учител Тео, играехме игри и се забавлявахме, пеехме заедно, имаше представления и разказване на истории. Седяхме край огъня, лежахме на тревата и гледахме звездите в чистото небе и при всяка падаща едновременно викахме “уаааааау”, а падащи звезди имаше.
Няма как да пропусна и кулинарните ни пътешествия поднесени ни от Лин, Лана и другите момичета, грижещи се добре изразходените ни калории между активностите да бъдат солидно наваксани (важно е да се отбележи, че всички зеленчуци и част от плодовете, с които се хранехме и бяха приготвяни ястията са от собственото производство на фермата).
Преживях изключително приключение в тези осем дни. Прекрасните хора, с които се запознах вече са мои приятели. Споделяхме, слушахме, плакахме, смяхме се заедно. Това ще ни свързва завинаги.
Програмите на Еразъм+ за младежки обмен са едно изключително средство за свързване на млади (и не само) хора от цяла Европа, обмен на идеи и представяне на реални проекти в неформална обучителна среда. Личният ми съвет – възползвайте се!
С огромни благодарности към “Селище Зелено Училище” за доверието и подкрепата.
