От Вяра Тодорсдотир
Не съм сигурна, че влогърството е моето нещо, но реших да опитам 🙂 вижте по-долу първия ми опит 👇
От Филипа:
Здравейте!
Може би сте свикнали Вяра да публикува ежеседмичния си поглед върху проекта, но тази седмица ще разделим нейната седмица на две различни части, защото, точно както се казва в заглавието, тази седмица към екипа се присъедини нов член. И така, здравейте всички! Казвам се Филипа, на 24 години съм и съм от малък град в северната част на Португалия. Имах удоволствието да бъда избрана за един от доброволците на този невероятен проект, създаден от Green School Village (Селище Зелено Училище)! Освен влога на Вяра за нейната седмица, можете да намерите и видео на моето лично представяне, но за тези от вас, които не се интересуват от видео формат, така или иначе ще го напиша тук 🙂
Сушене на лайката, която набрахме, и кучетата на къмпинг Кромидово
Работих в Порто, където завършвах магистърската си степен по управление на околната среда и икономика. Същевременно работех като научен работиник в университета по темата за политиките за борба с изменението на климата в градовете. Фокусът ми беше да разбера кои градски райони имат най-добри резултати по отношение на прилагането на мерки за адаптиране и смекчаване на последиците от глобалното затопляне. Животът ми се въртеше около устойчивото развитие и климатичната справедливост. Тъй като бях част от Fridays for Future Porto (Петъци за бъдещето Порто) в Португалия още от основаването му и имах възможността да организирам няколко стачки за климата. През последните няколко седмици бях ангажирана с подкрепата на общностите срещу лития, тъй като те са застрашени от новите проекти за изследване и проучване на лития, одобрени от правителството. Дипломната ми работа беше посветена на престъплението екоцид със страничен поглед и взаимовръзка с деградацията на икономиката и антикапиталистическия подход към нашата икономическа система. Дори имах възможност да бъда делегат на COP26 в Глазгоу като един от представителите на FYEG (Федерация на младите европейски зелени) и тогава ме осени- ако исках да запазя биоразнообразието и да се боря за една по-добра планета, трябваше да науча повече за пермакултурата. Въпреки че имах възможност да участвам в два младежки обмена по темата, наистина исках да се потопя в нея и бях готова да се откажа от живота си в Порто.
В Португалия винаги се информирах за събирането на диворастящи растения, опитвах се да отглеждам всичко, което можех, на малкия си балкон и се опитвах да водя устойчив живот извън ”матрицата”, какъвто винаги съм искала да постигна. Мога да кажа, че нещата, които наистина предизвикват интереса ми (и считам за част от хобитата си) са следните: събиране и производство на гъби (имах малко производство на гъби в апартамента си), натурална козметика (правя всичко – от сапуни до шампоани и дори някои лечебни балсами), аналогова фотография, рисуване с акварел и йога.
Проекта ми започна така: след като се свързах с Green School Village и организирах всичко, което ми беше необходимо за стартирането на проекта, напуснах работа, отказах се от апартамента си, замразих магистратурате си за следващите няколко години и започнах отговорно и устойчиво да разчиствам всички свои вещи. Събрах всичко, от което се нуждаех, като същевременно се опитвах да побера всичко в две малки чанти.
Пристигнах в България и имах удоволствието да прекарам няколко дни с моите български приятели, които срещнах в други младежки обмени, докато разглеждах красивите зелени пространства, които София предлага. Срещнах се с другата доброволка Вяра във вторник. Тя беше невероятно полезна и ми обясни проекта и какво прави през последните няколко седмици, така че имах възможност да навляза в дълбочина преди да се срещна с координаторите, за да направя обучението си при пристигането. Мястото, което са избрали- село Кромидово е съвсем близо до гръцката граница, и е с едни от най-красивите пейзажи, които съм виждала през живота си – дори по време на пътуването дотук бях замаяна от спокойната и безкрайна природа около нас.
Поля с макове, бране на лайка (заслугата за снимката е на Вяра) и едно от кучетата в къмпинга
Домакините на къмпинга, Сара и Джон, са една от най-милите двойки, които някога съм срещала, и фактът, че те наистина са наясно с всичко, което ги заобикаля, направи обучението ми по време на пристигането още по-специално. Още през първата седмица успях да се свържа с местните хора, да науча няколко български фрази, да им помогна да наберат някои билки и да разходя всичките им кучета. Аз много обичам животните и фактът, че те имат 7 кучета и 10 котки, просто прави цялото преживяване по-пълноценно за мен. Прекарах няколко часа с координаторите, опитвайки се да разбера как да работя с Youthpass-а си, какво се очаква от мен като доброволец и дори как да използвам този блог, за да документирам пътуването си в България.
Тук съм само от няколко дни, но вече научих толкова много от местните хора, домакините и координаторите. Имах възможност да изследвам района, не само в Кромидово, но и да направя няколко разходки в планината, по пътеки които биха имали нужда от поддръжка. Докато събирах боклуци, научих се как се прави индийско сирене (Паниир) и дори как да разпознавам някои ядливи гъби..
Пешеходни пътеки до водопадите, потапяне в природата (за снимката благодарим на Миша) и рециклиране на боклуците, които събирахме по време на разходките си.
Наистина се вълнувам, че ще участвам в този проект, а още повече, че най-накрая ще живея според идеалите и принципите си. Така че останете тук, за да научите повече за нашето пътуване 🙂 Исках също така да завърша този седмичен блог с един от любимите ми цитати на Роб Грийнфийлд.
“Животът в общество, изградено върху експлоатация, индивидуализъм и нездравословни практики, е физически и психически изтощителен за толкова много от нас. Толкова се нуждаем от пространства, където можем да се съберем, за да си помогнем, като същевременно се свържем отново със Земята. Земята е готова да прегърне всички ни и да сподели своята лечебна енергия. За целта не са ни нужни големи площи. Когато вървим с благодарност, можем да намерим връзка със Земята във всяка стъпка, във всяко дишане, дори на най-токсичните места. Небето винаги е над нас. Земята винаги е точно под нас, дори и с бетона между тях. Всеки дъх, който поемаме, независимо къде се намираме, е създаден от нашите роднини на Земята, които живеят на сушата и във водата. Можем да възстановим връзката си със земята и по този начин да се освободим от консуматорството и надпреварата, която не ни носи най-голямата радост. Можем да се върнем на Земята.”
Ако искате да научите повече за моя проект или за някой, който би се заинтересувал да се присъедини към мен тази година, моля, посетете: https://europa.eu/youth/solidarity/placement/29760_en
Също така можете да гледате видеото, което направих с помощта на любимата ми операторка Вяра, тук:
