От дълго време, още от малка, съм повлияна от идеята за един свят, който е в хармония с природата или поне по – близо до тази хармония, която природата изначално си носи. Така и през последните години все повече се повлиявах от идеята за екологично строителство и използване на естествени или рециклирани материали. Когато видях видео на мои познати, които строяха външна кухня по тези стари природни методи, заедно с много други хора, обединени от обща идея и кауза почувствах желанието и аз да бъда там. Да помагам заедно с други хора за развиването на един по – зелен свят и да науча колкото мога повече за всичките методи и технологии, които аз самата с радост един ден бих ползвала за изграждането на природен дом.
Така благодарение на Европейския корпус за солидарност през Ноември месец се озовах в малко градче наречено Мегалополис намиращо се в Южна Гърция. Там щеше да е дома ми за следващите няколко месеца, споделен заедно с група от доброволци. Когато пристигнах първоначално ми направи впечатление голямата градина с множество дървета и конструкциите, които бяха изградени от естествени материали – дърво, камък и глина.
Настаних се в ‘гълъбовата кула’ за която разбрах, че преди много години е служела за отглеждане на гълъби, а преди няколко години е била реставрирана от доброволци за настаняването на други доброволци. През първите седмици се случиха няколко ключови неща. Малко по малко започнах да навлизам в дейностите и ежедневието на общността, които бяха свързани с дневните и сезонни нужди. Например в есенния сезон една от дейностите беше подрязването на определени дървета в двора и събирането на клоните им, рязането им на определени дължини и организирането им, за бъдещ проект свързан с пермакултура. Друга дейност, която ми беше възложена беше свързана с изрисуването на стенопис. Междувременно през тези първи седмици групата ни значително се увеличи поради прилив на нови доброволци. Колкото по – социално ставаше пространството, толкова по – силно се усещаха предизвикателствата на ежедневно ниво, като недостига на топла вода, места за хранене на общата ни трапеза и на усамотение от което аз понякога имах силна нужда като по интровертен човек. Разбира се през този период срещнах и страхотни хора от доброволците с които се разбирах добре и намирах уют дори в понякога препълнената къща. Другата дейност до която успях да се докосна беше типичното за Гърция бране на маслини. Прекарахме цяла седмица помагайки на Тасос, възрастен грък, който беше изключително гостоприемен и добронамерен към всички доброволци, който имаше големи маслинови градини. Към края на седмицата вече се чувствах като професионалист в бруленето на маслиновите дървета. Честно казано, колкото и да беше приятно да извършвам дейности на открито усетих, че работата ми подейства изморително в комбинация с другите ни задачи свързани с поддръжка на вилата и двора. Навярно и социалната страна на това да живея в общност, колкото и да беше интересна и да имаше своите позитиви, за мен лично костваше много енергия.
Някъде в периода на маслиновата беритба започнахме голям групов проект за изграждането на каменен път на близката земя, която се развиваше. Признавам, че може би това бе една от най – тежките задачи с която се сблъсках през престоя си. Работата беше силно физическа, изискаше изкопаването на земята няколко сантиметра надолу, заравняването и и след това изкопаването на големи камъни от малки могили, които навярно се бяха образували с течение на годините. В следствие камъните се редяха като пъзел, избирайки най – равната и подходяща страна, но същевременно съобразявайки се и с останалите страни на камъка. Далеч по – изискваща работа с напасването на камъните от колкото съм си представяла. В този смисъл нито една част от този проект не беше лесна. Дори изкопаването на камъни често бе неблагодарно, когато излизаха само по – малки камъни или такива, които бяха твърде криви за пътя. Макар да успях да се включа във всеки един от етапите на строежа се радвам, че имах и други дейности като довършването на стенописа или поправянето на типитата в градината, които ме спасяваха от тежката физическа работа, която не беше полезна за проблемите ми с кръста, които имах от години. Целия този проект отне около месец работа, като един от доброволците оптимистично заяви, че навярно ще успеем да го довършим преди Коледа. Макар не всички да бяха сигурни в това поради бавния напредък, наистина с общи усилия успяхме да го завършим преди празниците. Тогава дойде и едни от най – хубавите периоди за мен докато бях в Мегалополис. Имахме около седмица в която си почивахме, готвехме заедно, правихме коледни курабии и се наслаждавахме на околията с колоездене и разходки. На Коледа имахме голяма трапеза с ястия от най – различни култури и държави и много топъл и мил спомен при размяната на подаръци в играта на ‘Таен дядо Коледа’. Собственикът Алекс ни заведе на Коледен бал с идеята да ни запознае с местната общност и да се позабавляваме, а Нова година също мина весело с голяма трапеза и Дракон с пожелания, който запалихме. Успях да запозная другите доброволци с традицията на българската баница с късмети и вярвам, че също създадох мил спомен за всички ни. Толкова много неща се бяха случили, а беше само първия месец от престоя ми там.
Типично за сезона през Януари започна да се усеща затишие. Много от доброволците си тръгваха, едни за да се върнат по родните места, други, за да продължат пътуванията си. Групата ни значително намаля и прекарвахме много повече време вътре поради честите дъждове. Януари и Февруари наистина се усетиха сравнително меки като климат сравнение със студовете на които бях свикнала в България. През тези месеци поради малкото доброволци и преместването ми в друга стая с печка на дърва, се научих да цепя дърва с брадва, което според моята преценка ми се отдаваше особено предвид, че се научих да го правя сама. В този период поради множество пътувания на Алекс и Пам, както и на друга част от дългосрочно настанените в общността имаше периоди в които оставахме 4 до 5 човека в цялата вила. Със сигурност по – спокоен период, но отново изискващ към поддръжката на такава голяма вила и двор. В същия период се научих да се грижа за кокошките, за което определено имах вътрешно желание, наред с грижата за всички останали животни включващи петте кучета живеещи във вилата и моето собствено куче, което бях довела с мен. Продължихме дейностите си на отсрещната земя- нареждах големите дърва, които бяха останали от рязането на голямата смокиня, помагах за организирането и подрязването на по тънките клони, а всичкия дървен остатък, който не можеше да се използва за друго вкарвахме в машина, която го раздробяваше на дървен чипс, част от него ползвахме за обора, който се подготвяше за възрастен кон, който не беше пристигнал, а друга за органичен материал, който наслагвахме около малките прясно засадени плодови дръвчета. В следствие започнахме изграждането и на пътеките от клони около дръвчетата, чиято функция беше да не компресираме почвата около дръвчетата, когато стъпваме около тях. Времето минаваше, различни доброволци идваха и си тръгваха от вилата, а вечерите станаха по тихи и всеки се беше отдал на свои хобита или дейности в свободното време, което често не ми се струваше много. Някак все излизаха допълнителни задачи за вършене, които бяха неотложни и с напредването на времето се засилваше и умората ми. 
Около февруари към нас се присъедини приятна за всички ни доброволка от Полша, която се занимаваше с градинарство. Тогава започнаха и по – усилени подготовки и планове за градината. В същия период имаше много задачи с дърво към които се включих и се научих да работя с циркуляр, шлайф и телена четка, която изкарваше естествения релеф на дървото, след което се лакираше. Колкото по – дълго оставах там, толкова повече задачи виждах, за вършене като в една среда, която вече познаваш. На няколко пъти имах възможност да съм в кухнята, когато нашата готвачка я нямаше и да приготвям храна за голяма група от хора. С другите доброволци започнахме, често да посещаваме Каламата, който беше крайбрежен по – голям град в близост тъй като Мегалополис беше доста малко градче. Още първия път като ходихме там ме впечатлиха всички портокали и лимони по дърветата, които бяха буквално навсякъде. Всяко излизане от града беше глътка свеж въздух от обичайните задачи във вилата. Пролетта дойде рано, а заедно с нея дойдоха и разни вируси, които не подминаха почти никой от общността. Бях се захванала да реставрирам стар стенопис, чиято мазилка се беше олющила от влагата, варосвахме дръвчета в двора и плевихме там където имаше нужда през последните седмици от престоя ми, когато и болките в кръста ми се бяха влошили много. Усещах мястото възпалено и нито раздвижванията, нито опитите ми за почивка ми помагаха. Усещах, че през последните три четири седмици проблемите ми само се влошаваха, а ежедневната ни работа която често включваше приведена позиция или понякога местене на тежко само влошаваха проблема ми. Така ми се наложи да си тръгна по – рано от вилата и Мегалополис, които ми дадоха съвсем различен живот за няколко месеца. Интересно и ново преживяване за мен, което ме въвлече в най – разнообразни дейности и ме срещна с най – разнообразни хора от целия свят и същевременно ми показа реалистичната и трудоемка част на живота в една общност.
