Филипа:
Êro, êro! Добре дошли в деветата седмица, която бележи повече от един месец, откакто започнах моят проект със Селище Зелено Училище!
През тази седмица правихме различни дейности заедно и искам да споделя някои от тях с вас. Най-много се вълнувах от приготвянето на балсам от невен с домашно масло от невен. Още в Португалия, по време на пандемията, започнах да се интересувам от натурална козметика, тъй като наистина ми се иска да науча всичко, което мога, за да бъда по-самостоятелна в този нестабилен свят. В тази връзка се записах на няколко курса за приготвяне на сапун и след няколко месеца вече сама си правех сапун, балсам и шампоан, твърд дезодорант, паста за зъби, лосиони и парфюм. Имам твърдото убеждение, че като се има предвид състоянието на света в момента, когато последиците от изменението на климата стават все по-силни с всеки изминал ден, трябва да намалим цялостното си потребление, да се научим да казваме “не” на безплатните продукти, на тенденциите и на това, което другите хора ни предлагат да купуваме. Количеството козметика, купувана от магазините, което хората трупат в днешно време, е безумно, особено като се замислим, че всички те се предлагат в пластмасови опаковки за еднократна употреба, а съставът им е пълен с токсини, които са вредни за кожата, здравето и планетата ни. Изпитвам нескрита любов към натуралната козметика и бях изключително развълнувана, когато чух, че нашите домакини имат масло от невен, което е готово за употреба!
За тези от вас, които четат блога и не познават свойствата на невена, той има противовъзпалителни, противогъбични и антимикробни свойства. То е наистина лечебно и успокояващо за кожата и често се използва за лечение на ухапвания от комари/буболечки, екземи, дерматити и вагинални инфекции с дрожди. Приготвянето на балсама от невен също е много лесно! Просто трябва да наберете цветове от невен и да ги разтворите в масло по ваш избор, аз препоръчвам зехтин, защото той запазва по-добре свойствата му. След като приберете всичко в стъклен буркан, трябва да го поставите на тъмно (без пряка слънчева светлина) и не толкова влажно място, например в шкафа, и да го оставите да почине за минимум 6 седмици
Подреждане на съставките, разтопяване на съставките в bain marie и краен продукт 🙂
Съставките, които използвах за балсама от невен, бяха следните: кокосово масло, масло от невен, пчелен восък, етерично масло от лимонена трева и етерично масло от портокал. Процесът също не е толкова сложен! Трябва да кипнете малко вода в тенджера, да поставите друг съд в тенджерата (bain marie) и да сложите съставките им да се затоплят. Количествата, които използвах бяха: ¼ чаша кокосовото масло, маслото от невен и пчелния восък – това ще придаде копринена текстура и ще предотврати твърде твърдата/течна консистенция, а всъщност ще има консистенция на балсам. Когато всичко се разтопи, можете да добавите 10 капки избрано етерично масло, аз използвах лимонена трева и портокал не само заради свойствата, но и защото комбинацията от миризми е просто прекрасна. Накрая смесвате всичко и го съхранявате в буркан – важно е да го оставите да се охлади и втвърди в естествена среда, затова не го съхранявайте в хладилник или фризер. Това е, готово е за употреба! Снимките, които направих на процеса, не са от най-добрите, но за липсата на качество обвинявам лявата си ръка! Надявам се, че ще мога да споделя с вас още рецепти, които да изпробвате у дома и да бъдете по-самостоятелни с направата на козметиката си.
Освен това искам да споделя с вас напредъка, който постигнах с рисунките си за книжката – мислех, че вече ще съм приключила, но имахме много различни дейности и тъй като бях малко болна, си взех няколко часа за почивка. В прикачения файл можете да видите първия ми опит да нарисувам бялата палатката , но тъй като химикалката ми свърши мастилото, не се зарадвах на крайния резултат и реших да направя втори опит, който наистина ми харесва! Нарисувах и типито и се надявам следващата седмица да имам още рисунки, които да ви покажа
Първи опит за рисунка на бялата палатка, който не ми хареса, втори опит и типи
За да продължа манията си по гъбите, след записа в блога от миналата седмица имахме няколко дни дъжд и имахме удоволствието да видим тази малка гъба, растяща в саксията с босилек. След като я идентифицирах, се оказа, че тя е Coprinopsis lagopus и е известна с това, че е много деликатна и се разтваря само след 24 часа живот. Тя се появява нормално в почва, богата на органични вещества, и няма характерна миризма.
Coprinopsis lagopus и няколко котки 🙂
Надявам се, че моята част от блога ви е харесала и останете с нас за още приключения! Също така исках да завърша, като пожелая щастлив прайд месец на моите приятели ЛГБТ и куиър приятели 
Котки и ЛГБТ най-добрата комбинация 🙂
Вяра:
Привет, привет!
Лятото е в разгара си, и ние си прекарваме чудесно в Кромидово! Напоследък, след всяка разходка с кучетата, се отбиваме до близкия язовир. Това място има потенциала да се превърне в едно от любимите ни места в района, спасявайки ни от жегите, които предстоят да настъпят.
Тази ”кална локва” (както я нарече наскоро един шотландец, клиент на къмпинга) всъщност е един от малкото източници за напояване на близките винарски дворове и оранжерии. Този водоизточник, както и няколко други, е монополизиран от местен човек, който дава водата само на местните хора. Всеки външен човек, който има зеленчукова градина или оранжерия, може да има проблем с получаването на вода за своята дейност. Звучи ли ви съмнително? Може би защото е. Но добре дошли в бъдещето, където водата ще се превърне в един от най-ценните ресурси. Аз идвам от много сух район в България, сушата и недостигът на вода не са нещо ново за мен. Този наболял проблем е една от причините да започна да изучавам пермакултура с надеждата да създам самодостатъчно стопанство и да уча другите как да бъдат енергийно и водно независими.
Трябваше да се въздържа да напиша за връзката между водата и пермакултурата, тъй като това е тема, за която ще научим повече през следващите седмици. Вместо да избързвам ще се опитам да обясня за ролята на водните ресурс в екосистемата.
Откакто започнах да навлизам по-дълбоко в темата, започнах да прилагам принципите на пермакултурата в ежедневието си. Като упражнение, в което предизвиквам себе си да навляза по-дълбоко в темата. Принцип номер 1, ”Наблюдавай и взаимодействай”, е най-полезен за мен досега. Научих толкова много от природата, възприемайки и правейки изводи за света и неговото функциониране. Бих искала да представя малкият язовира като открит воден ресурс, например. Докато се разхождахме около него, забелязах, че много лястовици се стрелкат над повърхността на водата, опитвайки се (и успявайки!) да уловят насекоми. Ластовиците не бяха единствените птици, които видяхме там, имаше и лястовици, врабчета и дъждосвирци.
Имаше водни кончета, жаби, пеперуди и много различни насекоми, на които дори не знам името. По пътя видяхме лисица, която определено не е единственият бозайник живеещ там, имаше и гризачи и други бозайници. Но нека погледнем отвъд очевидната функция на водоема, която е да подобрява растежа на растенията, той също така осигурява постоянно жилище за видовете, които живеят в него. Осигурява временен дом или място за размножаване на множество земноводни, насекоми и организми, родени във водата, които от своя страна стават храна за птиците. А сега си представете, че това езеро пресъхне, хората, бозайниците, птиците и насекомите ще бъдат принудени да търсят вода някъде другаде, а най-близкият воден ресурс е на 100 км. Не си го представяйте, защото това става реалност всяка година през юли и август. През най-горещите месеци този рай на биоразнообразието пресъхва, принуждавайки различни видове от животинското царство да бягат и да търсят алтернатива някъде другаде. За щастие, това не е срив на екосистемата, но от него страдат всички съществата. Знам какво си мислите сега, защо това се случва година след година? Заради лошото управление на водите, отглеждането на монокултурни растения, липсата на мулчиране, списъкът е дълъг… Това е жива екосистема, която страда от грешките на човешките същества.
Толкова съм запленена от това място, че ми се къса сърцето, когато виждам как нивото на водата става все по-ниско всеки път, когато отидем там. Но какво мога да направя, какво може да направи някой по въпроса? Отговорът е съвсем прост, всъщност можете да направите много. Няма да навлизам в подробности относно съхраняването и задържането на вода в домашното ви стопанство, защото по-късно ще го обсъдим в лекциите по пермакултура и ще го споделим тук с вас. Днес ще ви дам няколко прости трика за пестене на вода у дома:
- Изключете водата, докато си миете зъбите… класика!
- Вземайте по-кратки душове, знам, че се чувствате приятно и уютно под горещата струя, но се изправете пред реалността, която може би се опитвате да избегнете;
- Бъдете разумни в потреблението на вода, използвайте водата от пастата, която приготвяте за вашите растения!
Няма да продължавам повече тази тема, тъй като вече заех твърде много умствено пространство с моите разсъждения, но вижте линка по-долу за още съвети.
Язовирът не е единственото развлечение за нас тук, ходим по планински пътеки, където събираме боклуци и опознаваме местната флора. А какъв по-добър начин да опознаем флората от това да я изядем! да, да я изядем… и изпием 🙂 Интересува ли се някой от търсенето на храна? Станах ентусиаст по търсенето на дива храна през последните няколко години, интересът ми към дивите храни нарасна експоненциално, откакто изкарах курс по ботаника и билкарство. Тук трябва да уточня едно нещо – не съм експерт, правя го за удоволствие и за да изследвам местата, които посещавам. Диворастящата храна не е основният ми източник на храна, тя е допълнение към това, което вече консумирам.
Следвам тези прости правила всеки път, когато излизам в дивата природа:
1.Винаги вземам 15% или това, което вече е там;
2. Оставям корените в земята. Няма корени, няма растения!;
3. Идентифицирайте всичко със 100-процентова сигурност, иначе можете да си навредите.
Нека ви разкажа какво събрах тази седмица и какво изсушавам и ще съхраня за зимата:
Тази седмица набрах смокинови листа, които се сушат и от тях може да се направи чай или захарен сироп. Смокиновите листа са изненадващо вкусни в чай и са много полезни за диабетиците, тъй като помагат за стабилизиране на кръвното налягане. Наоколо има много диви смокини, а аз събирам само младите листа, тъй като те обикновено са по-ароматни.
В един изоставен двор в близост до къмпинга намерих храст розмарин и дърво с лаврови листа. Сега е най-подходящото време за бране на розмарин и лаврови листа. Розмаринът е полезен за растежа на косата, изсушавам го и правя настойки с оцет, когато настойката е готова, смесвам 3 с.л. оцет с 500 мл вода и с нея изплаквам косата си. Дафиновият лист съдържа витамин А, В6 и витамин С и много ми харесва ароматът, който придава на бобените супи, които често приготвям. Розмаринът, и дафиновият лист могат да се приготвят на чай, поотделно или заедно. Аз събирам само младите стъбла на розмарина и младите листа на растението дафинов лист.
Лайката расте дива тук, в България, и тази година за първи път имах възможностta да я събера. Изсуших я за няколко дни и мисля да я използвам за чай и крем за лице, тъй като има противовъзпалително действие върху храносмилателната система и кожата.
Жълтият кантарион е друга диворастяща билка, която също е много популярна в България и почти всяка баба я използва, за да лекува болки в корема, да успокоява нервите си, артрит и др. Обикновено си приготвям чай и използвам жълт кантарион заради прекрасния яркожълт цвят. Казват, че е много полезен за лечение на депресия, но се предполага, че приемането на твърде много от него има обратен ефект.
Жълт кантарион
Моят метод за сушене на билки и листа е следният: разпределям листата и/или цветните пъпки равномерно върху памучна кърпа на сухо, проветриво място, далеч от слънчева светлина. На всеки втори ден проверявам дали процесът върви по план.
И накрая, но не на последно място: черници! Те са в изобилие, в България имаме толкова много черници и никой не ги яде!… освен птиците. Знам, че черниците ще се превърнат в следващата суперхрана (ако вече не са), те са богати на витамин С, желязо, калий и витамин Е. В момента ги ям пресни, тъй като ги преоткривам, а и защото нямам място и средства да ги суша. Те ще бъдат невероятни изсушени, стрити прах или замразени за овесена каша.
Помощник 🙂
Също така започнахме да създаваме материали за уебсайта и ми хрумна идеята да създадем плакат с това, което можете да си набавите като диворастящи растения през юни 🙂
Друго нещо, което ми се върти в главата от цяла вечност, са пилешките акита 😀 Да, правилно прочетохте и съжалявам, че толкова бързо смених темата, но ми се иска да споделя. В момента съм на лов за кокошарници, откъдето мога да събирам отпадъците от пилетата, тъй като е известно, че те са супер храна за почвата. Пилешкият тор е източник на макро- и микроелементи с бавно освобождаване. В сравнение с другите видове тор, пилешкият тор е с по-високо съдържание на азот, калий, фосфор и калций. Досега съм използвала само пилешки пелети, които представляват изсушен и пресован тор, гарантиращ още по-бавно освобождаване на хранителните вещества. Пилешкият тор е чудесен за цялостното здраве на почвата и е изключително полезен за зеленолистните зеленчуци, което доказва и снимката по-долу👇
Това е square-foot garden, която създадох преди няколко години в Ирландия. Идеята на тази малка е да се раздели определено пространство на квадрати (откъдето идва и името) и във всеки квадрат да се засадят различни зеленчуци. Целта е да се създаде малка, но интензивно засадена зеленчукова градина. Имах зеленчукова леха със стандартен размер и над 10 вида растения в нея. Там имаше: ягоди, 2 вида зеле, манголд, брюкселско зеле, домати, тиква, рукола, чубрица, тагетис, настуртиум, пакет чой, маруля, мариголд, лук, пролетен лук и др.
Един съвет: суровата пилешка тор е изключително силна за растенията, винаги я разреждайте с вода, в съотношение една трета тор и две трети вода.Използвайте течността за поливане около основата на растящите растения. Пожелайте ми късмет в намирането на такава!
Това е всичко, приятели, до следващия път! 🙂
Юън:
Здравейте на всички 🙂 Това ще бъде кратък запис от мен, тъй като отсъствах от проекта за половината седмица, така че имах време само за няколко дейности. Повечето от дейностите, с които се занимавах, бяха навън в градината :бране на повече плодове, градинарство и работата по лятната кухня. Ще ви предоставя повече информация за лятната кухня през следващите седмици, когато има какво да разкажа. Но засега ще ви съобщя вълнуващата новина, че процесът на производство на бира е завършен!
Първото нещо, което трябваше да направим в тази последна стъпка, беше да съберем достатъчно капачки за бутилките ни за бира. Тъй като домакините често приготвят по няколко бири едновременно, а цветовите възможности за бутилките са ограничени (зелено или кафяво), те решиха да кодират различните бири с различни по цвят капачки за бутилки. За двете бири, които направихме този път, избрахме кафяви бутилки със зелени капачки за червената бира и зелени бутилки със зелени капачки за светлата бира. И така, първата ми задача беше да боядисам със спрей 200 капачки за бутилки, след като ги разпръсна върху плоско парче хартия. Готиното на този процес е, че след това се създаде случайно произведение на изкуството!
След като стерилизирахме бутилките, започнахме да пълним всяка от тях с бира от пластмасовите контейнери. Процесът, както и крайният продукт, можете да видите на снимките. Единственото нещо, което ни остава да направим, е да опитаме бирата, за да мога следващата седмица да ви направя ревю 🙂
P.S. Тази бира е предназначена само за домашна употреба и не е предназначена за обща продажба.
