Около Великден имах щастието да преживея практическата част от обучението за горски учител, организирано съвместно от forest school learning inititives UK и приятелите от о – в Крит – горско училище Кариацулес .
Най – напред, пътят до острова бе осеян с приключенски емоции, тъй като пътувахме цяла семейна тумба – Ира на 12, Емона на 2 и половина, баба Ани и моя милост – Инка, с автобус до Атина , откъдето си взехме ферибот до Крит.
Общо две денонощия и стъпихме на острова, който ни посрещна с аромат на цъфнали портокали и все едно времето забави своя ход и се започна с най – хубавото.
Къщата, в която отседнахме беше на село – Периволия, в близост до колоритната и туристическа вече по това време Ханя .
Първото ни впечатление беше контраста – заснежени планински върхове и море и навсякъде избухнало в зелено – толкова био маса, че да ти стане благо.
Самата база на горското училище се намираше на пешеходно разстояние от къщичката ни – всяка сутрин вдишвах и издишвах свежи ухания и се любувах на поне 10 нюанса зелено – идеална терапия за излизане от зима.
Базата.
Трябва да отбележа, че съм запозната с подхода „горско училище“, даже смея да кажа, че имам немалък опит в сферата – с деца в гората, но като че ли малко бях позабравила накъде сме повели Мъхеста брада (проекта за горско училище, който развиваме от четири години предимно с летни лагери).
Местенцето на Нефели и Манолис ми подейства като компас – след като видях на живо едно функциониращо горско училище , успях да си представя как и практиката на Мъхеста брада ) може да се напасне повече към философията forest school.
Теренът – на тераси – най – горната е мястото с навеса – където се правят кръгчетата в началото и края на сесиите, къщичката с екипировката, там е и зона огън. Следва по – ниското ниво , където наскоро са изградили едно езеро, за да задържат водата, която се стича през зимния сезон и се еполучило много симпатично. На това ниво е и коб къщичката .Заедно с доброволци и деца – изграждат къщичка от глина и слама , поиграхме и и ние в единия ден – абсолютна нирвана се оказа това плескане с кал, всички бяхме много щастливи.
Две пътеки, които заедно с децата са направили след зимата се спускат покрай избуялата от треви, цветя и билки поляна към рекичката, където е организирана зоната – кална кухня и едно съоръжение с пързалка и катерене. По пътечката е има и музикален кът от подръчни материали – основно тенджери, тигани и прибори:). Имат си и ароматна градинка с билки и редки растения.
Още на първата сутрин ме обзе едно такова гръцко яваш – яваш настроение. Хем обучението беше доста насително и динамично, хем всичко се случваше с лекота и следваше един такъв човешки ритъм.
Основният водещ – Роб от FSLI ни прекара ни преведе през стъпките на това как да си направиш горско училище, като спазваш всички правила за безопасност, как да комуникираш със заинтересованите страни, какви модули и занимания да включиш, каква е динамиката.
Дялкахме, рязахме с трион, майсторихме с тесла, палихме игън с магнезиеви запалки, правихме си автопортети от природни материали, играхме мемори с неща, събрани наоколо, изобретихме си морски шах от пръчки, опъвахме убежища, върху които ни изливаха кофи с вода, за да проверим дали са надеждни, готвихме банани с шоколад на огъня , творихме джуджета, гноми, рамки, висулки – красоти …и какво ли още не !
Разиграхме и ситуации , в случай, че някой от участниците пострада, преговорихме какви са правилата, които уточняваме с децата, за да можем да им дадем свободата да се влускат в каквото ги влече.
Прекрасна седмица, която се запечата дълбоко в паметта ми, а и на цялото Мъхесто – брадато семейство.
Всички участници бяха чудни и много ценни за общуване и обмен на опит хора.
Като резултат от курса сега ни предстои да развием и база на Мъхеста брада на Люлин планина:).
