Около Великден имах щастието да преживея практическата част от обучението за горски учител, организирано съвместно от Forest School Learning Initiatives UK и приятелите от остров Крит – горско училище Кариацулес.
Пътуването
Най-напред, пътят до острова бе осеян с приключенски емоции, тъй като пътувахме цяла семейна тумба – Ира на 12, Емона на 2 и половина, баба Ани и моя милост – Инка, с автобус до Атина, откъдето си взехме ферибот до Крит.
Общо две денонощия и стъпихме на острова, който ни посрещна с аромат на цъфнали портокали и все едно времето забави своя ход и се започна с най-хубавото.
Къщата, в която отседнахме, беше на село Периволия, в близост до колоритната и вече туристическа по това време Ханя.
Първото ни впечатление беше контрастът – заснежени планински върхове и море, и навсякъде избухнало в зелено – толкова биомаса, че да ти стане благо.
Базата
Самата база на горското училище се намираше на пешеходно разстояние от къщичката ни – всяка сутрин вдишвах и издишвах свежи ухания и се любувах на поне 10 нюанса зелено – идеална терапия за излизане от зима.
Трябва да отбележа, че съм запозната с подхода „горско училище”, даже смея да кажа, че имам немалък опит в сферата – с деца в гората, но като че ли малко бях позабравила накъде сме повели Мъхеста брада.
Местенцето на Нефели и Манолис ми подейства като компас – след като видях на живо едно функциониращо горско училище, успях да си представя как и практиката на Мъхеста брада (горското училище, което създадохме с приятели преди 4 години и всяко лято правим лагери) може да се напасне повече към философията на Forest School.
Теренът е разположен на тераси:
• Най-горната е мястото с навеса – където се правят кръгчетата в началото и края на сесиите, къщичката с екипировката, там е и зоната огън
• По-ниското ниво – където наскоро са изградили едно езеро, за да задържат водата, която се стича през зимния сезон, и се получило много симпатично. На това ниво е и коб къщичката – заедно с доброволци и деца изграждат къщичка от глина и слама. Поиграхме и ние един ден – абсолютна нирвана се оказа това плескане с кал, всички бяхме много щастливи
• Две пътеки, които заедно с децата са направили след зимата, се спускат покрай избуялата от треви, цветя и билки поляна към рекичката, където е организирана зоната – кална кухня и едно съоръжение с пързалка и катерене. По пътечката има и музикален кът от подръчни материали – основно ренджери, тигани и прибори 🙂 Имат си и ароматна градинка.
Обучението
Още на първата сутрин ме обзе едно такова гръцко “яваш яваш” настроение. Хем обучението беше доста наситено и динамично, хем всичко се случваше с лекота и следваше един такъв човешки ритъм.
Основният водещ – Роб от FSLI – ни преведе през стъпките на това как да си направиш горско училище, като спазваш всички правила за безопасност, как да комуникираш със заинтересованите страни, какви модули и занимания да включиш, каква е динамиката.
Дейностите:
• Дялкахме, рязахме с трион, майсторихме с тесла
• Палихме огън с магнезиеви запалки
• Правихме си автопортрети от природни материали
• Играхме мемори с неща, събрани наоколо
• Изобретихме си морски шах от пръчки
• Опъвахме убежища, върху които ни изливаха кофи с вода, за да проверим дали са надеждни
• Готвихме банани с шоколад на огъня
• Творихме джуджета, гноми, рамки, висулки – красоти… и какво ли още не!
• Разиграхме и ситуации с някой пострадал, преговорихме какви са правилата, които уточняваме с децата, за да можем да им дадем свободата да се впускат в каквото ги влече.
Резултати
Прекрасна малко повече от седмица, която се запечата дълбоко в паметта ми, а и на цялото Мъхесто-брадато семейство.
Всички участници бяха чудни и много ценни за общуване и обмен на опит.
Като резултат от курса сега ни предстои да развием и база на Мъхеста брада на Люлин планина 🙂
