Здравейте! Днес ще ви представя една изключително вдъхновяваща за мен жена, с която водихме разговор, който стопли сърцето ми и го напълни с надежда и сила.
Представям ви прекрасната Мер, член на организацията ни и създателката на блога „Земя Назаем“. Имах късмета да я интервюирам в дома ѝ, в който гостувахме по време на приключенията ни в село Мезек.
П: Здравей, Мер! Ще ми разкажеш ли за себе си? Може да започнем от това как разбра за пермакултурата? От къде за първи път я чу тази дума? Какво те привлече към нея?
М: Здравей! Първоначално Миша ме привлече към едно събитие в Костилково, което тя организираше. Там покрай това, че аз приготвях сурова храна, тя ме привлече да помагам в курса, хем да съм в екипа, в който да готвя за участниците, хем да изнеса лекции за суровоядство, и покрай това си участвах наравно с курсистите в събитието, което беше обмяна на опит за строителство с естествени материали и пермакултура. Млади хора от Прибалтийските страни бяха в България и идеята беше да обменяме опит. Те бяха много впечатлени от изобилието от плодове в края на септември месец като грозде, диня, пъпеши, ябълки…. В края на същата есен тя ми каза, че ще има курс в Истанбул със светилищата на пермакултурата Джеф Лоутън и Бил Молисън, за които бегло знаех кои са. С нейна помощ успях да участвам и в това ПДС, което още повече ме запали, а малко след това част от курсистите на Истанбулското ПДС заминахме за Португалия, за да практикуваме и да преподаваме наученото за 3 месеца в магичната Vale da Lama.
П: Какво ти е останало от курсовете? Има ли изречение, спомен или случка, нещо което е останало много силно в теб и те кара всъщност да четеш и да се занимаваш с пермакултура?
М: Определени примери на самия курс, които много са ме впечатлили са начините да промениш градска среда, за да стане по-зелена, богата на биоразнообразие. Имаше пример за един човек, който по общите тревни площи започва да сади плододаващи растения и зеленчуци и по този начин увеличава биоразнообразието в града, красиво е, а храна изобилства отвсякъде. И много други подобни примери от курсовете – на хора променящи средата, в която живеят към по-зелена, по-екологична, по-разнообразна, по-чиста. Впечатлително е как с подходящите методи и практики може да превърнеш една пустиня в райска градина. Както и food forest примерите за гора-градина. Това ми се стори приятен начин за преобразяване на дворното място, което може да заприлича на гора, хем имаш много дървета, хем около тях да виреят зеленчуци и всякакви билки, подправки, цветя… няма прави редове в гората, нали. Мен самата винаги ме е привличало начина на живот да се слива с дивата природа, не да има рязка граница, ами да е някакъв преход, преливащ към по-дивото.
П: В момента под каква форма практикуваш пермакултура?
М: В читалището на Мезек ми се иска все повече да мога да разпространявам това, което съм научила от всички курсове и участия в проекти. И се надявам да успеем да превърнем нашия двор в дива и красива гора-градина и благодарение на усилията и труда на съпруга ми Огнян постепенно това става реалност.
П: Би ли ми разказала за читалището?
М: В читалището на Мезек организираме творчески работилници и културни събития – пресъздаваме автентични и фолклорни празници, но се опитваме да въведем и нови по-мащабни събития и чествания. Част от творческите работилници ми се иска да бъдат свързани с темата за пермакултурата, като не само работилници, а и лекции, презентации, еко събития. Миналата година почиствахме съседни гори, защото бяха превърнати в сметища. От общината ни предоставиха чували и ръкавици и предложиха да извозят чувалите, след като ги съберем на едно място до пътя. Участваха клуб „Млад природоизследовател“ от СУ „Д-р П. Берон“ заедно с техни учители. Останалите участници бяха деца и родители от Свиленград и Мезек.
П: Кое ти е любимото нещо, което си организирала за читалището? И може би би искала пак да го повториш или да го усъвършенстваш?
М: Не знам дали има едно, защото много теми са ми приятни. Инициирам и организирам събития, които ми харесват и са ми любими. Много съм любознателна и експериментаторски устроена. Както ми е любима темата пермакултура, така и креативността, творчеството през изкуство, рециклирането, спортни занимания. В момента 2 пъти в седмицата тренираме с по-възрастните жени в селото. От време на време и с децата, когато са в почивка – като ме видят и казват „Ще имаме ли нещо?“ и аз ги питам какво искат да правим и те често казват „Йога“ и така спонтанно го решаваме. Досега сме имали няколко такива спонтанни занимания без да ги организирам. Иска ми се да привлека и професионалисти, които тук да обучават. Например, инструктори, които да показват мобилност, йога. В края на август ще се състои 10-дневно събитие, което се казва „Под стария чинар – творчески мост между поколенията“. Професионалисти ще обучават на най-различни тематики – плъстене на вълна, рисуване на еко торбички, работа с глина по два метода, тъкане на малко станче, живопис, иконопис, плетене с игла. Ще има и работилница за фотография и за дърворезба. Идеята е нови и стари занаяти и дейности да се преплетат, както и да си взаимодействат млади и възрастни участници. За мен е много вдъхновяващо, когато стари и млади се учат и участват заедно – творят и обменят опит.
Материалите за творческите работилници често са дарения от майките или от фирми в Свиленград, както и от вкъщи съм пренесла много неща. Например за работилницата за правене на сапун бях събирала стара мазнина – зехтин, шарлан, кокосово масло, етерични масла, билки, за други пък съм носила бои, четки, цветни листове, мъниста и всякакви други творчески материали, събирани по време на майчинството, с които творихме с децата ми, а сега вече искам творчеството да е споделено с по-голямото ми семейство – с децата и родителите, които участват в събитията в читалището. Една от майките ни донесе събирани от нея консервни кутии, с които да направим работилница за правене на моливници, украсени от децата, но и доста други материали и шаблони за осъществяването на работилниците до момента. Друга майка ни дари голям брой оцветители, с които да рисуваме по камъни и стени. Така постепенно се събират идеи и осъществяваме събития с малко бюджет или с преизползване и рециклиране на стари материали. Иска ми се по време на заниманията да се предава знание. Мечта ми е бабите да пожелаят да правим работилници-седянки, те да показват плетене на терлици, предене, плетене на една кука, каквото те могат да правят – да го показват на по-младите и от време на време да разказват миналото си, да пеем с тях песни и да се пренесем така в едни отминали времена.
П: Описа се като човек с много интереси. Какво те влече тук и сега, в този период от живота ти?
М: Сега ме влече всичко свързано с развитие на децата. През годините пък различни неща като например: грижа за цветя, здравеопазването, суровоядството, лечение на тялото с естествени методи, с храна, нутрициологията, хомеопатията. Всичко свързано със здравето ми е било интересно. Това, което съм описвала в сайта съм тествала и прилагала върху себе си първоначално, за да мога да опиша след това какъв ефект е имало и дали го одобрявам този метод или не, защото някои методи бяха много драстични. Целта тогава ми беше това, което аз съм преживяла като много позитивно преживяване за тялото ми, да го опиша и някой друг, ако се вдъхнови да го приложи. Затова и направих сайта Земя Назаем. После хората поискаха да приготвям и за тях такава храна, като готвихме в малък ресторант към един холистичен център, където продължавах да се уча за натуралното лечение. В Свиленград впоследствие продължихме с веган кухнята, но се наложи да приключа с ресторантьорския етап в живота ми.
П: Какви теми присъстват най-много напоследък в живота ти?
М: Духовно израстване, психология, както и сега ми е много интересна сакралната архитектура на тялото. Това е практика и начин на живот – в България почти не е известна. Сакралната архитектура на тялото е опит за трансформация и преобразяване на тялото-храм за душата, общо казано чрез физически упражнения, наблюдение, вътрешна духовна работа, събуждане на всяка частица в тялото ни и особен подход към диханието. На физическо ниво подреждането и осъзнаването на всяка част от тялото води до това да си свързан с всичко около теб и енергията да тече свободно, да няма блокирани места. Пак е свързано със здравето, но това оказва влияние и на психиката и емоциите и качеството на живота като цяло. Когато си подредиш тялото и си върнеш чувствеността във всяка ставичка и прокараш дишането през цялото тяло, когато се изправиш, гледаш напред, когато се опиташ тялото ти да заеме позицията, начално замислена за него, ставаш по-балансиран, по-присъстващ, по-разбиращ, по-буден, по-емпатичен, по-автентичен, по-заземен, по-свързан с божествената енергия. Както в Юмейхо се опитват да ти върнат този център, но тук го правиш със собствени сили, а това никак не е лесно.
Скъпи читатели, скоро очаквайте втора част на интервюто с невероятната Мер.
Хубав ден от мен и до скоро!
Поздрави,
Полин
