Здравейте! Това е втора част на интервюто с вдъхновяващата Мер от „Земя Назаем“, която е вече и официален член на организацията ни. Приятно четене!
П: Как прилагаш сакралната архитектура в своя живот?
М: Това е начин на живот, следва да се прилага ежедневно. Докато шофирам, докато ходя, докато готвя… внимавам да не съм в ума си само, а да си наблюдавам тялото как се движи, как застава и да направя така, че да си подобря стойката. В началото е много трудно и дори имах мускулна треска след един час седене в правилната позиция. Обикновено сме склонни да се отпускаме и свличаме надолу, а това води до притискане на вътрешните органи, до отслабване на мускули и изкривявания, и дори не си даваме сметка за това. Вниманието ни се краде много лесно и то подскача от битовизми, работа, телефони и компютри. Стремежът ми е да усещам тялото си и да го следвам. Когато сме само в мислите си без да се наблюдаваме точно какво чувстваме и как е позиционирано тялото води до дисбаланс.
П: По какъв друг начин се грижиш за себе си?
М: Имала съм периоди, в които съм бягала в гората или просто съм отивала там да се разхождам, но в момента за това почти не отделям време. На ежедневно ниво ми помагат спортните тренировки, които организирам в читалището за бабите – правим най-вече мобилност за ставите, защото това е в основата, включвам леко кардио, леки силови тренировки с гирички, ластици, лека йога на постелка дори. Виждам, че два пъти в седмицата с тях по един час, се отразява много добре и на мен, особено след като вече почти по 10-12 часа съм на компютъра през повечето дни. Понякога и с децата правим йога и става малко по-често. Целта ми е по всякакъв начин да се опитам да въвлека в дейности децата и местното население. Сега наблюдавам кое колко им е интересно. Виждам, че на мезечанки някои стари неща са им омръзнали вече, например плетенето, затова е толкова трудно да го възобновим. На някои баби им е приятно да покажат точене на кори за баница. Правихме един такъв ден, в който да точим кори за баница с деца и баби и много хубаво се получи. Ще го повторим със сигурност. Даже пролетта искахме да правим зелник с диви зеленолистни. Дълги години имах интерес и към изследване на ядливите диворастящи зеленолистни. Мислех да направя една такава работилница, където да направим зелник с диворастящи, защото бабите ми показваха и разказваха „Това сме го правили на баница. Това сме го правили на манджа. Това сме го правили на супа.“ Бабите ми показаха и три-четири нови диворастящи, за които не знаех преди, като орняк, коня ребра (конско ребро) и на овчарската торбичка листата. Тези диворастящи са ги използвали за баници. Иначе последно правих баница със слез, а тученицата ми е любима в салатите.
П: А как се чувстваш да живееш на село? Как ти се отразява? Вече 4 години си тук в Мезек.
М: Харесва ми в Мезек. Най-вече, защото тук самото място е по-близо до природата, докато в Свиленград и Пловдив е по-замърсено, има повече шум. И съвсем друго е усещането да живееш в къща, реставрирана изцяло от Огнян с естествени материали. Всичкото в нея е негово дело и това допълнително те кара да оценяваш и да ти харесва да си на такова място и в такава къща. Пък той нещата ги прави с усещане за природата, с дърво и глина. Не се чувстваш в някаква стерилна среда, където си откъснат от природата, а пак все едно си в природата. Всичко е по негова идея, аз само от време на време изказвам някакво желание или мнение и той се вслушва в тях, а резултатът е по-хубав от моите очаквания и представи. Трудът му е колосален и ако не бях видяла с очите си всички детайли и етапи през, които е минал , нямаше да мога да осъзная този огромен труд. Хората в двешно време не се впечатляваме особено лесно – виждаме една готова прекрасна градина и трудно ще осъзнаем и помислим за количеството усилия, труд и материали вложени в нея.
П: В какво намираш смисъл в момента?
М: Най-големия смисъл е в това да виждам, че децата ми растат и се развиват по добър начин. Когато е правилно тяхното развитие, ти го виждаш, че е правилно. Проблемите ме стимулират да търся по-правилни решения. Например, децата не скучаят в днешно време, гледат телевизия или играят на телефон много често, но измислиш ли им интересно занимание, те забравят за телефона и се въвличат в творчески процес. Само по себе си отглеждането на деца си е голямо творчество. Едно от предимствата в работата ми в читалището е, че покрай заниманията, които правим, децата ми също участват и се вълнуват. Например Момчил покрай заниманията с мандалите много се впечатли и започна и той да инициира да правим мандали. А след сапунената работилница Ая ми каза „Хайде някой път и вкъщи да правим сапун“ или „хайде и вкъщи да си нарисуваме големи камъни“…
П: Какво е за теб усещането да си майка?
М: Хем е голяма отговорност, хем е голямо предизвикателство, но и една почва за мое усъвършенстване. Това е може би най-развиващото и най-трудното за постигане на удовлетворение (заради склонността постоянно да се обвиняваме) – когато имам някаква трудност свързана с децата, да намеря точния за тях начин, да не претупвам нещата, защото съм изморена и винаги да намеря сили и смисъл… това е огромно поле за развитие. А силите са изненадващо в изобилие.
П: За какво мечтаеш напоследък и за в бъдеще?
М: Никога не съм мислила, че това може да ми е мечта, но ми се иска винаги в семейството ми да сме в разбирателство и в приятелство и с децата си да израстваме така, че да сме в хармонични и добри отношения. Виждам, че всеки трябва да прави компромиси, всеки трябва да постъпва с разбиране и ми се иска това да го предам на децата ни, че не може само да получават, че трябва и те да участват в този семеен живот, и те да дават, и да поемат отговорности.
Скъпи читатели, надявам се, че интервюто с Мер ви е заредило така както мен. С удоволствие бих взела и следващо интервю след време, за да проследим какво се случва с читалището и Мер. Желая ви спокоен ден и до другата седмица!
Поздрави,
Полин
