Здравейте! В днешния блог пост ще ви запозная с един от основателите на Селище Зелено училище- Сибина Ефтенова. Тя ще разкаже за историята на организацията, за проекта „Направи училище“, който подпомага старта на демократичните училища в България, за проекта за обучения за строителство с естествени материали „Ноу-хау как да намериш игла в купа сено“ и за пътя до легализирането на строителството със сламени бали в България. Приятно четене!
П: Здравей! Би ли се представила за читателите ни? И би ли разказала за началото на организацията ни „Селище зелено училище“?
С: Казвам се Сибина. По професия съм юрист – адвокат и това е основното ми занимание в момента. Освен това съм майка на 2 момчета, едното – на 15, другото – на 11. Темата за природата ме вълнува отдавна – още преди да стана майка, от студентските ми години. Относно създаването на организацията – първият ни проект с Михаела беше за реставрация на автентична къща в Родопите. Във връзка с него през 2006 организирахме младежки обмен с участници от няколко държави, които дойдоха на camp Kostilkovo заедно с нашата неформална групичка. Прекарахме 2 седмици в обучения и практика по строителство с естествени материали: реставрирахме покрива на къщата с тикли, правихме ограда от плет… С преживяванията около този обмен се концентрира силна енергия в каузата, която позволи тази неформална група да прерасне в сдружение „Селище зелено училище“. Общата ни мечта бе да създадем в село Костилково и района едно пространство за практикуване на стари занаяти, естествено строителство и природосъобразен живот. Ние често визуализирахме (буквално – рисувахме) как би изглеждало това селище, как точно бихме искали да се случи то. Амбициозно начинание, може би не много реалистично, защото мястото беше много отдалечено, а повечето от нас бяха фокусирани в София. Но покрай мечтаенето успяхме да свършим и други полезни неща в района, в това число проект за теренно проучване с кратък филм за селата Орешино, Мандрица, Ботурче и Юруци и зелен коридор – маршрут за велотуризъм.
П: Ще ми разкажеш ли за проекта „Направи училище“?
С: „Направи училище“ всъщност е в друга насока. С появата на децата ми и започнах да се интересувам повече от училищно образование. Книгата на Яков Хехт ме запали по демократичното образование. Моите деца още от малки бяха извън системата, защото бяха в родителски кооператив, вместо в детска градина. Търсехме среда, която да е по-близка до семейната, със здравословна храна, с възможност да прекарват повече време навън, да са малък брой деца. С порастването на децата, кооперативните родители започнахме все по-често да се замисляме къде ще учат – искаше ни се да е пак такова училище, което да им дава повече възможност за творчество, за инициатива, откривателство, отново да са в по-близка до природата среда от стандартната за системата. Установихме, че такова няма – поне не на достъпна цена. Така, още преди да прочета книгата на Хехт, разбрах, че подобни граждански инициативи се подкрепят от EЕА grants. Идеята на проекта „Направи училище“ беше в два града- София и Пловдив – да се проведе форум за създаването на модел на мечтаното училище. Форумът беше в малък формат- учители и родители. Идеята беше те да се съберат, да минат заедно през обучение и отново заедно да си представят как би изглеждало мечтаното училище, като тръгнат от най-общите неща- ценности, модел, и стигнат до най-конкретните – практически уроци, които да създадат по модела. В София това съвпадна с момента, в който се формира група за създаване на демократично училище и на практика насочихме усилията на проекта към тази група. Осигурихме пространство за срещи, обучители и фасилитатори, които да подпомогнат изграждането на тази визия. Работихме с Янина и Сашка от Фабрика за идеи, Милена Ленева от Фондация Темпо и с Теодор Василев от НЧ Бъдеще сега. Работата на всеки отбор приключи с един модел на училище, който обхваща основни компоненти, като ценности, цели, програма и т.н. В София с групата за създаване на демократично училище създадохме „Център за демократично учене“. Тази група след това си направи собствена организация „Общност за демократично образование“ . В Пловдив също се създаде образователен център, който просъществува няколко години, и ново НПО – „Общност за свободно образование“. Проектът „Направи училище“ приключи с една конференция, по време на която тези модели бяха представени и обсъждани. Говореше се много и за свободата в образованието като цяло. Резултатите от проекта бяха представени на Министерството на образованието, а по-късно участвахме и в обсъжданията на Закона за предучилищното и училищното образование и наредбите по прилагането му.
П: Ще ми разкажеш ли и за проекта „Ноу-хау как да намериш игла в купа сено“?
С: Този проект беше посветен на строителството с естествени материали, като в неговите рамки създадохме една малка къщичка от сламени бали и зелен покрив. Отново водещо беше обучението. Имаше обучители от Словакия, от едно еко селище. Експериментирахме с различни техники за строителство с естествени материали, но тези, които бяха вградени в къщата, бяха сламени бали, естествена мазилка от глина, пясък и слама. Изцяло естествен – зелен покрив. Единственото, което в изкуствено там, е хидроизолацията.
П: В тази насока ще ми споделиш ли и за легализирането на строителството със сламени бали ?
С: То беше в рамките на друг проект, който се казваше „Живи места“. То беше доста сериозна инициатива с няколко организации, които поддържаха такива места. Имаше събитие на всяко от тези места, а в рамките на проекта работихме и по легализацията. Първата посока, която подхванахме, беше проучване как точно да се случи това. Бяхме тръгнали по един много по-сложен път за получаване на т.нар. „БТО“ или българско техническо одобрение. В последствие се оказа, че това ще е много сложно за нас и подходихме по друг начин. Започнахме съвместна работа с с УАСГ, катедра „Строителни материали“ (ако не бъркам точното име). Сформирахме екип, който тестваше в техните лаборатории сламените бали като материал в различни конфигурации. Следвахме примера на една немска организация, която е зад едно от големите еко селища в Германия, близо до Берлин. Те бяха разработили цялостна документация за изпитване, която бяха така добри да ни предоставят, в това число много сериозни тестове като за устойчивост срещу пожар, изпитвания за изолационни свойства и т.н. Най-голямия проблем на сламата всъщност е влагата, но той е напълно разрешим.
Нашият екип преведе тази документация на български, предоставихме я на УАСГ, което много помогна и за техните изпитвания, които потвърдиха резултатите. Така УАСГ издаде едно становище, въз основа на което администрациите в България започнаха да приемат тези материали като достатъчно надеждни и да издават разрешения за строеж на пострoйки, които съдържат такива материали. В хода на изпълнение на този проект, а и на предишния такъв, пък се събраха архитекти с интереси в сферата, които създадоха Асоциация за строителство с естествени материали .
Скъпи, читатели, надявам се, че разговора ни със Сибина ви е бил полезен и интересен. Тръгнах си от срещата ни изключително вдъхновена и спокойна, че има хора като нея, които работят ежедневно за промяната и за едно по-добро бъдеще. Желая ви спокоен и усмихнат ден!
Поздрави,
Полин
