Вяра:
Привет, привет!
Краят на май, краят на осмата седмица, поне за мен! Тази седмица Селище Зелено Училище беше домакин на срещата на транснационалните партньори на iACT, на която имахме възможност да общуваме и да споделим идеи с някои много интересни хора от цяла Европа. Организациите, които взеха участие в събитията и които са част от iACT, са:
-Факултетът по природни науки към Лисабонския университет, Португалия (https://www.ulisboa.pt/en/unidade-organica/faculty-sciences);
-Екоселище Клоуджордан, Ирландия (https://www.thevillage.ie/);
-Британската асоциация по пермакултура, Обединеното кралство (https://www.permaculture.org.uk/);
-Датската асоциация по пермакултура, Дания (https://permakultur-danmark.dk/en/);
-Център за екологично обучение, Люксембург (https://www.cell.lu/);
-Laboratorio Sicilia 2030, Италия (https://www.labsicilia2030.org/).
Екипът на iACT
Кат от Датската пермакултурна асоциация направи прекрасно видео със снимки от срещата и птичи песни, които записа в Къмпинг Кромидово, вижте го! Благодарим ти, Кат 🙂
Целият екип, онлайн и офлайн 🙂
Тъй като пермакултурата е свързана със създаването и използването на самодостатъчна екосистема, ми беше любопитно да чуя мнения на хора с различен опит за това как да създадем ефективно и естетически издържан дом и домакинство.
Създаването на стопанство е в съзнанието ми от доста време, дори преди да започна своето пермакултурно пътешествие. Решена съм да го създам сама, за да докажа на себе си, че мога да преодолея всяко препятствие, и да се предизвикам да опитвам и да преживявам нови неща. Много пъти съм оставала сама за неопределен период, радвам се на собствената си компания, но като всеки човек понякога се чувствам самотна и жадувам за компанията на друго същество. За мен идеалният спътник би бил куче, тъй като те са дружелюбни, активни и забавни (!). Ако смятате да си вземете куче, сега е моментът да ви насърча да “осиновите, а не да купите”. Аз съм с две ръца ”за” осиновяването на бездомни кучета и настаняването им в дом, където са добре дошли и обичани. В много случаи обаче бездомните кучета се държат зле, но не защото са лоши, а защото са били третирани зле и не са получавали достатъчно внимание. Тук искам само да спомена, че едно от нещата, които Джон и Сара (собствениците на “Кампинг Кромидово”) правят за местните бездомни кучета, е да се опитат да ги реабилитират и да ги научат на ”здравословни” навици, като ходене на повод и прости команди.
Едно от шестте кучета, които Джон и Сара имат и което се нуждае от любящ дом, е Белчо. Запознайте се с Белчо:
Белчо 🙂
Въпреки размерите си Белчо е кученце на по-малко от две години. Джон и Сара са го виждаха от време на време из селото и по време на ежедневните си разходки, но едва когато хората от къмпинга са започнали да го хранят, той е започнал да се навърта там по-често. Белчо е голямо и дружелюбно същество, Джон и Сара смятат, че е полудомашно куче, но определено има нужда от обучение, внимание и дисциплина. Никога досега не съм имала куче и се възползвах от възможността да го обуча, за да бъде малко по- ”управляем”. Това е упражнение по търпение и за двама ни.
Само за сведение, видеото е доста дълго, можете да прескочите до частта с ресането, тъй като Белчо е доста сладък там 😀 Беше много уморен от разходката и не се поддаваше на команди
Искам да използвам това място, за да ви разкажа повече за мястото на домашните любимци, по-точно на кучетата, във свеата на пермакултурата. Хората си взимат кучета по различни причини, някои за другарство, а други за помощ при пашата и защитата на добитъка. Опитът ми с кучетата за пастирство е предимно с Бордър колита, още от времето, когато работех в овцеферми в Исландия. Това е една от областите, в които кучетата могат да упражняват уменията си, но искам да се съсредоточа повече върху домашните кучета, тъй като повечето хора решават да си вземат такова, след като се преместят в провинцията и започнат да изграждат стопанството си.
Ако кучето ви прекарва по-голямата част от времето си* в градината, то трябва да бъде включено в картата на имота. Кучетата имат любими места, дупки, които изкопават и в които лежат, вземете предвид тези места и не засаждайте растения върху тях, тъй като те ще бъдат вандалски унищожавани отново и отново. Ако нямате достатъчно място, но имате желание и растения добра идея е да имате висящи кошници, те са и аскетично приятни.
Един от основните проблеми, които Джон и Сара имат с кучетата си, е, че те обичат да си играят и да скачат в пространствата определени за засаждане. Може би трябва да помислите за ограждане на лехите си, кучетата не са толкова елегантни, колкото котките, те чупят и унищожават. Подходящи материали за ограда могат да бъдат върба, бамбук или изрезки от дървета, повторното използване на стари или донякъде отпадъчни материали за това също е добър избор. Добра идея е да научите техники за плетене от естествени материали, не само за да защитите зеленчуците си, но и за да усвоите ново умение, което е едновременно полезно и приятно.
Опитайте се да обучите кучето си, когато е още малко, да не навлиза в тези зони, това може да се окаже по-ефективно, тъй като кучето ще реши да уважава бариерата, вместо да продължава да се опитва да я преодолява отново и отново.
В естествената си среда кучетата са хищници и като такива защитават имота ви от набеждаване на космати вредители.
Аз съм за компостиране на кучешките изпражнения, точно както човешките отпадъци, те трябва да се компостират в системата за горещ компост (температурата трябва да е над 60С, за да се убият всички патогени в отпадъците). В случай че разполагате със стандартен компост, пригответе се да пожертвате кофа за това. За да бъдат унищожени патогените, трябва да осигурите богата на азот и въглерод среда, като добавянето на окосена трева, плевели, дървени стърготини и картон ще постигне това. Този компост може да се използва след около една година за декоративни растения и плодни дръвчета. Намерих това интересно видео по темата, което може да е полезно за някои от вас:
Богатата на азот кучешка урина наторява и дърветата, които често са любимо място на кучетата. Не е случайно, че те обичат да припикават дърветата…
Излишно е да казваме, че трябва да измивате плодовете и зеленчуците си преди консумация, можете да контролирате максимално домашния си любимец, но винаги ще има случайни пикаещи или каканижещи животни в градината.
Странична бележка: докато проучвах за тази статия, попаднах на това интересно четиво, което може да се стори полезно за някои от вас: https://www.lowtechmagazine.com/2010/09/recycling-animal-and-human-dung-is-the-key-to-sustainable-farming.html
Можете да използвате любовта на кучето към копаенето във ваша полза и да го обучите да копае, където и когато искате, в замяна на лакомства. Опитайте се да го научите да разнася малки инструменти и материали. Наблюдавайте не само средата около кучето си, но и самото куче. Анализирайте нуждите и желанията му и направете градината достатъчно интересна за него/нея.
Да не говорим за многото приложения, които може да има кучешката козина! Птиците я обичат за гнездата си, можете да плетете пуловери (въпреки че може да ви трябва доста козина) или да пълните възглавници с нея, може да се използва като средство за отблъскване на вредители, тъй като дълго време запазва миризмата на кучетата, можете да бъдете толкова креативни, колкото можете!
P.S. Знаете ли, че поради абсорбиращата си способност кучешката и човешката коса се използват за събиране на нефт от водата при нефтен разлив? Аз също не знаех.
Близки приятели ми напомниха онзи ден, че ”кучето не е само за Коледа”, така че ако обмисляте да си вземете куче, помислете дали ще имате място, средства и време за него, тъй като това е голяма отговорност.
Бих ви препоръчал една интересна статия за ролята на животните в пермакултурните системи, на която попаднах, докато проучвах темата: https://verityevans.medium.com/pets-in-a-permaculture-system-70a911b49c3b
Друг важен момент от моята седмица беше това растение
Младо лаврово дърво. Попаднах на него с чист късмет, обикновено хората вземат резници, но аз изкопах младо растение с корен. Така процесът на адаптиране става много по-бърз и без стрес за растението (и за мен). Така че планът ми е да му помогна да порасне достатъчно, за да го засадя навън. Забелязах, че тук, в Северна България, има огромни лаврови дървета и бих искал да опитам да отгледам едно от тях в Северна България. Имам своите съмнения, но съм готова да опитам.
Благодаря на всички, които четат публикациите в блога ни! P.S. Джон, знам, че си нашият най-голям фен, благодаря ти за това.
Филипа:
Êro, êro! Добре дошли в поредната седмица, в която споделяме опита си като доброволци!
Както спомена Вяра, тази седмица имахме удоволствието да се запознаем с някои интересни и очарователни хора, които участваха в срещата на транснационалните партньори на iACT. За мен това беше наистина пълноценно преживяване, особено след като имах възможност да общувам и да разговарям по всички теми, които ме вълнуват, с ментори от цяла Европа. Някои от тях се занимават с това още от 80-те и 90-те години на миналия век, което ми даде надежда и нова мотивация да продължа активистката си работа, въпреки че в момента съм на 3200 км от моите граждански и климатични движения за справедливост, възможно е да продължа да помагам на революцията дистанционно.
Примери за рециклирани материали, които използвахме по време на стачки от португалските граждански движения
Миналата седмица, както може би сте видели, направих този кратък видеоклип за добрите практики на Чифлик Ливади. Трябва да призная, че въпреки че малко се затрудних да кача видеото в Youtube, възможността просто да практикувам едно от моите хобита и умения ми даде импулс да се съсредоточа върху друго мое хоби: рисуването/илюстрирането. В гимназията имах тригодишно обучение по изобразително изкуство и мисля, че мога да владея доста добре всичко, свързано с него, но след като избрах други области на интерес в бакалавърската и магистърската си степен, не съм отделяла много време просто да усъвършенствам уменията си в областта на илюстрацията. Смятам, че в обществото съществува тази обобщена представа, че изкуството е много скъпо, дори нещо повече – смятам, че то е изключително разточително. При все това именно този мотив ме накара да следвам Международни отношения и Управление на околната среда, за да се боря с проблема, а не да бъда част от него.
Още примери за моето изкуство с рециклирани материали + бонус аналогова снимка на една от стачките
През годините съм натрупал доста материали за изкуство и се опитвам да използвам всичко, което имам, преди да купя нещо ново, което е доста изтощително, но постижимо! Освен това и защото се опитвам да живея този устойчив и минимален живот, реших да дойда в България само с най-необходимото: бамбукова хартия, черна мастилена писалка, молив, гума и акварелните ми боички втора употреба. Във всеки магазин за втора употреба има много офис и училищни принадлежности, тъй като сме склонни да ги трупаме в домовете си, така че наистина ви препоръчвам да проверите тези места, преди да купите нещо ново.
Тъй като къмпинг “Кромидово” е на път евентуално да се превърне в център на LAND, исках да направя нещо специално, което да включва техните добри практики, така че визията за създаване на книжка с оригинални илюстрации на някои от пространствата, с които разполагат, беше идеалната възможност да съчетая всичко! Прекарвам доста време само в чертане и тъй като имам със себе си само химикалка (опитвам се всичко да е минимално), вече имам 3 готови рисунки, които с удоволствие бих споделила с вас. Следващата седмица ще се опитам да завърша останалите, за да мога да ви покажа крайния резултат
Чертежи на беседката, външната зона и огнището, които да бъдат включени в брошурата
Освен това през тази седмица отидохме в Мелник с екипа от срещата на транснационалните партньори на iACT и видях два вида гъби, които исках да споделя с вас! Не мисля, че някога съм отделяла време да обясня или да изследвам в блога манията си по гъбите, но през последните две години наистина се запалих по тях. Когато бях по-малка, винаги ходех в гората точно до къщата ми в селото, за да видя как растат и се променят гъбите през сезоните, макар че никога не съм била достатъчно смела, за да ги събера. Допреди две години, когато участвах във всички тези невероятни младежки обмени и курсове за обучение за устойчив живот и пермакултура, реших да се запиша на курс за отглеждане и разпознаване на гъби и най-накрая взех решение да отгледам свои собствени заедно със съквартирантите си. Сега съм способна да разпознавам малките гъби, които виждам в природата, но въпреки че имам малко познания, не събирам всичко, ако не съм 100% сигурна в свойствата им.
Аналогова снимка на гъбите в родния ми град, моето производство на гъбите пачи крак, аз и моите съквартиранти, които ги готвят 🙂
Успях да определя гъбите в Мелник, но, разбира се, трябваше да проверя отново, когато се прибрах у дома. Проблемът с гъбите е, че има толкова много различни видове, които са доста сходни, така че не бива да приемате първото си подсказване за даденост. Както можете да видите на приложените снимки, първата е Auricularia Mesenterica, която обикновено можете да намерите в дървесината на мъртви дървета и още по-рядко – в живи дървета. Тя наистина прилича на турска опашка (trametes versicolor), но не е годна за консумация, когато се намира в този вид (зряла), въпреки че младите екземпляри се смятат за годни за консумация, на повечето места тези гъби са склонни да натрупват високи нива на метали в зависимост от заобикалящата ги среда. Втората, Cerioporus squamosus, е гъба, която причинява бяло гниене в дървесината на живи дървета, като се счита за паразит, или в мъртви дървета, като разлагащ агент. Тя има голямо екологично значение, тъй като разгражда дървесината и подобно на Auricularia Mesenterica, когато са млади и меки, те могат да бъдат сочни, но когато остареят, са твърди и неядливи, подобно на горските пилета, но за разлика от пилетата, те не могат да се дъвчат, независимо от възрастта. (Източник: https://ultimate-mushroom.com/edible/49-cerioporus-squamosus.html)
Auricularia Mesenterica (1-ва снимка) и Cerioporus squamosus (2-ра и 3-та снимка)
За да завърша моята част от блога, бих искала да споделя с вас едно видео, което гледах онзи ден и ми се стори интересно 🙂 Благодаря на всички, които четат нашия блог и останете с нас за следващите приключения 🙂
Тук е Юън, добре дошли отново в блога 🙂 Тази седмица беше вълнуваща, тъй като от цяла Европа пристигнаха хора, за да вземат участие в работна среща по пермакултура тук, в Югозападна България. Това означаваше, че предстоят много приготовления, за да сме сигурни, че престоят им тук ще бъде възможно най-хубав. Понеделник беше ден предимно на подготовка. Трябваше да планираме всяко хранене, което екипът щеше да има, да направим списък и след това да се отправим към най-близкия град. Пазарът беше първата точка, на която се спряхме, тъй като продуктите оттук винаги са по-хубави и по-евтини. За наше щастие понеделник е пазарен ден в Сандански, така че събрахме всичко, което можехме, оттам, преди да се отправим към супермаркета, за да вземем останалите продукти от списъка.
Останалата част от седмицата се състоеше главно в това да помагам за пермакултурното събитие, по-специално в готвенето и почистването. Разбира се, имах време и за други малки проекти, за които ще ви разкажа по-късно. Но първо ще обясня по-подробно как помагах на събитието. Готвенето е моя голяма страст, така че когато научих, че ще имам възможност да помагам в приготвянето на храната и готвенето за повече от 10 души, се възползвах от шанса. Първото ястие, което помогнах на Сара да приготви, бяха печени картофи – любимо ястие на британците. Класическата добавка към печените картофи е печен боб и сирене, така че ние направихме това, но в по-модерна версия, с боб в домашен сос от домати и чили и сирене от местния пазар. Някои от другите гарнитури към картофите включваха домашно приготвен хумус и прясно приготвена шопска салата (любима българска храна).
На следващия ден беше “вечер на кърито”, така че приготвихме различни ястия в индийски стил, като се опитахме да ги направим еднакво здравословни и вкусни. Сара приготви много вкусно къри със спанак и тофу, което се хареса на гостите. Моята задача беше да приготвя “даал”, което е много разпространено ястие в индийските ресторанти. Богата на протеини и минерали, лещата в даала е чудесно допълнение към всяка диета. Предполага се, че куркумата, която се използва в даала, има много полезни свойства за здравето (противовъзпалително действие, антиоксидант, понижава риска от сърдечни заболявания и т.н.) На следващия ден приготвих любимо мое ястие – булгур и фиде по близкоизточен начин.
Както и да е, достатъчно за събитието, сигурен съм, че друг доброволец ще ви разкаже повече за него в своя блог. Сега ще ви разкажа малко за някои от другите неща, с които се занимавах тази седмица. Смокините, колкото и да са вкусни, невинаги са подходящи за консумация от хора. Бях съсипана, когато разбрах, че многото смокини от едно от дърветата в градината наистина са от видовете, които не могат да се консумират. Въпреки това продължих да ги бера всичките от дървото, за да не окапят и да не привлекат насекоми. От другата страна на къщата имаше още няколко неща, които се нуждаеха от бране, и този път те щяха да бъдат използвани за храна, вместо да бъдат изхвърлени в компоста. Растенията мента процъфтяваха, така че трябваше да откъсна някои от тях, да взема листата от стъблата, да изхвърля всички неподходящи листа и след това да сложа всички върху картонена тава, за да могат да изсъхнат и евентуално да бъдат смлени.
Също така съм щастлив да ви съобщя, че следващият етап от процеса на приготвяне на бира започна в петък – измиването на бутилките! Тъй като направихме две варки от по 50 литра, трябваше да извадим 200 бутилки от избата. Решихме да използваме зелени бутилки за светлата бира и кафяви бутилки от червената бира. След като събрахме всички необходими бутилки, се отправихме към другия край на селото, където има извор с гореща термална вода, който тече 24 часа в денонощието, така че е добра и устойчива практика да се носят бутилките за измиване тук. Запушихме умивалника с голяма двулитрова бутилка, така че водата да остане вътре, и след това продължихме да го пълним с всички бутилки. Няколко часа по-късно, след като се накиснахме напълно, имахме първата си партида хубави и чисти бутилки, готови да бъдат напълнени с (надяваме се) вкусна бира! Целият процес се повтори на следващия ден с втората партида бутилки, така че сега всички сме готови да участваме в последния етап – бутилирането. Това трябва да се случи всеки ден, така че в следващата ми публикация в блога процесът ще бъде завършен и кой знае, може би дори ще съм опитал една от бирите!
Последното нещо, за което трябва да съобщя, е началото на един съвсем нов проект за изграждане на лятна кухня за къмпинга. Домакините сметнаха, че това би било добра идея по няколко причини. Първо, да се осигури външна кухненска зона за къмпингуващите, така че те да могат удобно да приготвят сами храната си. Второ, ще се увеличи количеството на сянката в градината, а също така ще се осигури възможност за събиране на вода от покрива, а също и от мивката и водосточната тръба, които ще бъдат изградени в конструкцията. Това увеличено количество вода може да бъде отвеждано под земята до място, където домакините ще засадят още едно дърво, което ще създаде още повече сянка – необходимост през знойните летни месеци. Можете да видите началото, което направихме, на включените снимки, останете с нас за следващата публикация в блога, където ще ви информирам за всички споменати проекти 🙂
