От Вяра Тодорсдотир Привет, привет! Аз съм Вяра на двадесет и девет години, от Плевен, България. Тази седмица започна нещо, което се надявам, че ще бъде едно от приключенията на живота ми- участието ми в Европейския Корпус за Солидарност! Интересувам се от градинарство откакто бях дете. Въведението направих с помощта на моята баба. На село двете всяко лято засаждахме типичните за българската трапеза зеленчуци- домати, краставици, чушки, лук. Още тогава забелязах, че баба засаждаше лукът близо до морковите и салатата, босилека близо до доматите. По онова време тази практика ми изглеждаше странна, какво правеше тази жена? Доматите вървят чудесно с още домати! Когато попитах баба каква е причината, тя ми обясни, че тези растения са приятели и когато са близо едни до други те се предпазват едно друго от вредители. Години по-късно, когато пътувах по света, научих, че това необичайно ”сдвояване”, е всъщност типично, много популярно и хората дори са му дали име- придружително засаждане. Моята баба е моят първи учител по пермакултура, без да знае тя ме е въвеждала в света на пермакултурата. Но нека ви разкажа за моята първа седмица! В Европейският Корпус за Солидарност първата седмица се нарича вевеждаща седмица, където се провеждат така наречените въеждащи обучения или induction trainings. Моето обучение започна когато се видях отново с Миша- координаторът на моят проект, тя оново ми направи кратко въведение в Евроейският Корпус за Солидарност. Запознанството ми с Миша започна миналата година, когато Селище Зелено Училище ми съдейства да замина на доброволчески проект в Испания. Там, под жаркото слънце, с доброволци от цяла Европа помагахме за залесяването на единствената пустиня в Европа- Desierto de Tabernas или Пустинята Табернас. В този проект имахме възможността да изучим пермакултурни практики, които биват прилагани в екстремно горещ климат, научихме се как да строим с естествени материали и как да отглеждаме храна, достатъчна да изхрани малка общност. Но нека се върнем тук и сега, в България. По време на въвеждащата седмица имахме сесии за Youthpass-а с неговите ключови компетенции, и детайлно въведение в проекта. Отделихме няколко часа да обсъдим какви са нашите нужди и очаквания от проекта, целите, ролята и въздействието на проекта върху различните общностти. Времето мина неусетно докато дискутирахме теми свързани с пермакултурата, бъдещи дейности, и как аз максимално мога да приложа уменията си в бъдещите начинания. Интересувам се от маркетинг и социални медии, и бих искала да използвам наученото, за да помогна с промотирането на проекта и да привлека нови доброволци, които да дойдат в България. В един от дните с Миша интервюирахме нов кандидат, които не само, че вече знаеше за дейностите на Селище Зелено Училище, но и знаеше малко български език! По план трябваше да останем една седмица в Кромидово, прекрасно, малко село близо до Гръцката граница. Времето в София беше сиво и мрачно, но в Кромидово беше коренно различно! Точно като Сара и Джон, то беше слънчево и приветливо. Прекарахме свободното си време в разходки, набрахме билки и проучихме областта. Като природолюбители не се сдържахме да не съберем изхвърлените в природата отпадъци и да ги изхвърлим на подходящите за тях места- в кофата за боклук. А в селото се запознахме с една прекрасна двойка, която обработваше земята си с един от най- старите методи- рало! Снимките говорят сами за себе си!
За да свържете лицата с думите ви каня да видите нашето първо видео представяне 🙂
