Едно съобщение постави началото на едно пътешествие!
Миша ми писа, че има свободни места за курса по екологично строителство в Гърция, финансиран от ЕС, по програма Erasmus +
Точно 10 години след моя първи курс по екостроителство в България, аз не се колебах дълго, а споделих със семейството си за приключението, от което щяхме да станем част. Десет години по-късно, любовта ми към естествените материали беше все така силна, а възможността да общувам и работя с хора от цяла Европа, създаваше почва на вдъхновение в сърцето ми. Сърце, което щеше да бие наравно с прекрасни хора от обединена Европа.
Дойде денят на тръгване. Редица обстоятелства наложиха късното тръгване. Пътувахме основно през нощта. Пристигнахме в 1 след полунощ и разпънахме палатката в една бадемова градина. Всички спяха и нямаше кой да ни каже къде да нощуваме. Майското слънце ни събуди в 7 часа. Разбира се и алармата на телефона. Излязох от палатката и срещнах погледа на Джони. Джони е от Кипър и беше излязъл да посрещне слънцето по боси крака. В следващите дни щях да разбера, че той не носи обувки. Мария (жена ми) също се разбуди и заедно влязохме в екоселище КОБ. Пред нас се разкри чуден свят като от приказките, където сякаш имаше издаден закон за забрана на правия ъгъл и всякакви инструменти за измерване. Всичко наоколо беше “органично”. Сгради от глина, слама, дърво и всевъзможни материали, които в ежедневието ни третираме като боклуци, тук живееха втори живот!
Природата имаше своето място между къщите. Дори бих казал, че къщите бяха част от природата. Усещането за хармония и безвремие бяха толкова силни, че човек започва да се чувства не като отделна част, а като едно цяло с всичко и всички наоколо.
Малко по-малко скамейките на външната кухня започнаха да се пълнят с усмихнати хора от цяла Европа.
Появи се и нашият домакин Костас, който е започнал строителството на първата къща от коб преди 25 години. Любовта му към работата с естествени материали беше все така жива, романтична и детска. Негова запазена марка през следващите 12 дни бяха думите: “Аз съм много ентусиазиран”, “Аз съм много удовлетворен”.
След закуска Костас ни разведе сред чудния глинен свят, на който се е посветил през последните 25 години. Заведе ни до старата сграда, която щяхме да възстановяваме през следващите 12 дни. Тя се намираше в селото, на 5 минути пеша от екоселището.
Показа ни множество сгради, които той и неговите приятели от цяла Европа са възраждали за нов живот. В една от тези сгради завършихме обиколколката с думите на Костас: “Кой иска ципуро?”. Аз разбира се вдигнах ръка, да не би да изпусна, без да знам какво точно представлява ципурото! Оказа се ракия, която трябваше да изпия на гладно, в 12 часа на обяд, под лъчите на силното гръцко слънце. Справих се, както и всички останали които дигнаха ръка, а атмосферата в помещението се приповдигна, комуникацията се подобри, сякаш се познаваме от 25 години!
(Горните снимки са от същото място, но специална вечер, в която всеки беше приготвил ястие от националната си кухня. Беше незабравимо кулинарно пътуване из Европа!)
На следващият ден започнахме същинската работа, която се състоеше в ексхумация на падналия покрив и одълбочаване на пода! Всички бяха гладни за работа и още първият ден постигнахме впечатляващи резултати! Такива, че на следващият ден вече имахме поле за строителни дейости! Колектив от няколко души направи проекта, друга част от екипа се зае да скицира и документира целия процес! Всичко се вършеше на високо ниво, независимо че мнозина никога не са работили подобна работа!
Аз съм дърводелец по професия и любител-строител със земни материали и като цяло процесите не ме изненадаха, нито уплашиха. Моят опит започна да подпомага процесът през следващите дни, освен като индивидуална работа по строежа, така и с напътствия към начинаещите. В ежедневието си работя сам и съм отвикнал от колективната работа. Този процес ми даде възможност да се усъвършенствам там където не съм особено силен! Да бъда търпелив и да предавам опита си на другите. Няколко души споделиха с мен, че имам добър преподавателски подход и трябва да го развивам. Това ме изненада, но и мотивира.
Прекрасно беше, че всички опитаха от всичко. Костас и Джером ни даваха пълна свобода, независимо, че се случваха понякога грешки! Грешката ставаше ефект, защото при органичното строителство всичко се адаптира в движение! Всички правехме тухли и сушихме на жаркото слънце.
Събирахме камъни от старта кариера и глина от близките езера. През почивката посещавахме райски кътчета с реки и дебели сенки, с които трудно се разделяхме.
Дискутирахме ежедневно различни техники за земно строителство. Участвахме активно и в теоретичната част, която беше богата, предвид знанията и опита на домакините ни!
Основно място в сърцата ни заемаше всекидневното меню в КОБ. Екип от доброволци приготвяха уникално вкусни манджи всеки ден! За всичките 12 дни нямаше ден, в който да не се наредя повторно. Огромна благодарност към тези прекрасни хора, които ни хранеха физически и духовно!
За мен този курс беше едно приключение, но и една сбъдната мечта! Мечта, която показа, че проектът Европейски съюз е жив и става все по-силен. Да се съберем хора от 11 различни националности и да постигнем толкова големи резултати, с много приемане, толерантност и емпатия е връх в съвременното общество. Всички ние останахме завинаги свързани в онова малко парче земя, в което построихме дом. Дом в Обединена Европа!
